![Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/6/rekata-na-tajnite-bg-download.jpg)
Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
Тежките дебели найлонови въжета висяха от хеликоптера като пипала на гигантска медуза. Фош успя да хване едното, но другото беше далеч. Пилотът се спусна още по-ниско и второто въже мина над лодката. Металната закопчалка удари Мърсър по главата и щеше да го събори през борда, ако Лорън не го бе видяла. Тя направи рязък завой и Мърсър падна в лодката. От раната на главата му потече тънка струйка кръв.
Фош закачи куката на въжето за колана на Мърсър и после завърза и Лорън. Бяха на петдесет метра от водопадите. Брунесо коленичи на кърмата и стреля по китайците, но не улучи никого. Те се приближаваха с пълна скорост и стреляха по лодката.
Водата, устремена към водопада, стана съвсем гладка. Няколко капки изпръскаха Мърсър. Той вдигна пушката, превключи на автоматична стрелба и започна да стреля. Фош най-после улови второто въже. До водопада оставаха четири-пет метра. Фош протегна ръце да закачи въжето за колана на Брунесо.
— Дръжте се! — извика Лорън, когато езерото под тях изведнъж изчезна.
Понесоха се във въздуха.
В първия миг инерцията тласна лодката по права траектория, но после гравитацията я привлече. Лорън бе издърпана първа.
Въжето на Брунесо се опъна и той също бе изтеглен от лодката. Пилотът се бореше с добавената тежест и полетя надолу към водопадите, защото знаеше, че единият от екипа не е закачен. Но след секунда хеликоптерът щеше да се блъсне в скалите и той нямаше друг избор, освен да го издигне.
Мърсър усети това, хвърли се към Фош и уви ръце и крака около него.
Лодката се удари в скалите миг след като Мърсър почувства как коланът се впива в раменете и слабините му. Въжето ги издигна, а алуминиевата лодка се разби. Моторът се откъсна и полетя в празното пространство. Корпусът се претърколи надолу по водопадите като очукана консерва.
Рязкото дръпване на въжето ги завъртя във въздуха. Мърсър погледна надолу и видя, че китайците са съвсем близо до водопада. Бяха преценили погрешно скоростта, разстоянието и безмилостното течение на водата и след миг гумената лодка полетя надолу, блъсна се в скалите и отскочи. Пазачите се запремятаха като парцалени кукли от водопад във водопад. Единият се наниза на заострена скала. Гръбнакът му се прекърши и ръцете му се отпуснаха във водата.
— Закопчай се — изкрещя Мърсър на Фош, за да надвика тракането на перките и вятъра. Движеха се с четирийсет възела. Първите капки дъжд се посипаха като дребни камъчета и Мърсър присви очи.
Фош успя да закопчае най-близката кука за колана си и Мърсър го пусна.
— Благодаря — каза французинът.
— Още не ми благодари. След минута ще ни погне хеликоптерът на Лиу.
Мърсър видя, че Лорън го гледа, и й се усмихна. Въздушната струя развяваше косите й. Брунесо беше високо над Мърсър и Фош, така че да не се сблъскат. Хеликоптерът полетя към Панама Сити.
— Не може да останем във въздуха — извика Фош. — Ако ни преследват, пилотът няма да може да маневрира, като висим така.
Мърсър и Фош започнаха да се издърпват нагоре по въжетата. Лорън и Брунесо ги видяха какво правят и последваха примера им. След няколко минути четиримата се претърколиха в задната част на хеликоптера и в същия миг забелязаха тъмно петно, което се издигна над хребета на вулкана. Преследването продължаваше.
Провинция Дариен, Панама
Сержант Хуай наблюдаваше през бинокъла си как четиримата командоси се качват в хеликоптера. Беше смаян, че успяха да се изкатерят въпреки силната въздушна струя. Това не беше никак лесно.
На професионално ниво трябваше да им отдаде заслуженото за цялата операция, макар че бяха загубили двама души. Нямаше представа колко още се спотайват в джунглата, но дори да бяха само тези шестимата, бяха свършили добра работа. Този път нямаше панамски войници, които можеше да бъдат обвинени за пропуска в охраната. Шестимата се бяха изправили срещу едни от най-добрите в китайската армия и не само бяха успели да изпълнят задачата си, но и две трети от силите им се измъкваха.
Той не се тревожеше, че ще му се изплъзнат. След няколко минути от пристанището на „Хачърли“ щяха да излетят два хеликоптера, въоръжени с картечници, и „Джет Рейнджър“ щеше да бъде притиснат между тях. Щяха да научат натрапниците да показват уважение към постиженията на китайците.
Капитан Чен бе изказал предположението, че хората, проникнали в пристанището и склада, са банда местни крадци или контрабандисти на оръжия, но сега, докато наблюдаваше как „Джет Рейнджър“ навлиза в бурята, Хуай разбра, че има работа със съвсем други хора. Те се сражаваха като обучени командоси. Първото му инстинктивно предположение беше, че са от американските специални части, „тюлени“ или може би морски пехотинци. Тази мисъл смрази кръвта му. Това означаваше, че охраната му е пробита. Лиу Юшен бе запазил в тайна операция „Червен остров“, но Хуай знаеше, че ако американците са разбрали дори само за тази част, с цялата мисия вероятно е свършено. Унищожаването на хеликоптера и пътниците беше от първостепенно значение, но за Хуай беше важно и да идентифицира командосите. Той знаеше, че те не носят документи за самоличност, но познаваше други, по-трудно забележими знаци, които щяха да издадат националността им. Видовете униформи и оръжията можеше да са фалшиви улики, но трупът не можеше да скрие цвета на кожата си, татуировките и стоматологичното лечение.