![Галерия на мъртвите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/4/galeriya-na-mrtvite-bg-download.jpg)
Галерия на мъртвите [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #9
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-465-9
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:
По това време на вечерта и без оживеното движение по улиците съдебният лекар измина за десетина минути осемте километра от дома си в квартал Съдърн Хайтс до Института по съдебна медицина на окръг Пима на Ист Дистрикт Стрийт.
— Забравихте ли нещо, докторе? — попита високият служител от хавайски произход, който седеше на рецепцията и четеше комикс. Не изглеждаше много изненадан, че вижда доктор Морган да се връща толкова скоро.
— Не, Нейтън — отвърна съдебният лекар и се приближи до рецепцията. — Как е комиксът?
— Не е комикс — с оправдателен тон отговори Нейтън, — а графичен роман и наистина е хубав. Може да ви хареса.
— Да, може да го прегледам някой път.
— Само кажете, докторе. Имам цяла стая, пълна с тях.
Доктор Морган се усмихна безучастно.
— През последния час и нещо трябва да са докарали труп — мъж, афроамериканец, трийсетгодишен, идентифициран като Тимъти Дейвис.
Нейтън остави графичния роман и насочи вниманието си към компютъра пред него.
— Да — потвърди след бързо търсене. — Очевидно убийство. Трупът е докаран преди петдесетина минути.
Доктор Морган кимна.
— Да, този трябва да е. Моля те, би ли казал на някого да го закара в зала за аутопсии номер едно?
Служителят погледна часовника на стената зад него.
— Сега ли ще му правите аутопсия?
Обикновено, когато стоеше до късно или идваше рано, доктор Морган се занимаваше предимно с писане на доклади.
— Това е идеята.
— Но… трупът още не е подготвен — каза Нейтън, който изглеждаше малко изненадан.
Всеки труп трябваше да бъде подготвен както му е редът преди аутопсията. Това означаваше да бъде съблечен гол, а след това напръскан с фунгициди и щателно измит с дезинфектиращ сапун и чак тогава да бъде закаран в зала за аутопсии. Тази работа обикновено се вършеше от санитарите в моргата, но тъй като беше докаран след работно време, трупът на Тимъти Дейвис беше преместен направо в хладилна камера.
— Има ли някой, който да подготви трупа, докато аз се приготвя? — попита съдебният лекар.
— Разбира се. Миника и Ралф са дежурни тази нощ. Ще кажа на някого от тях да го подготви. Зала номер едно ли казахте?
— Точно така.
— Смятайте го за направено. — Нейтън кимна уверено. — Искате ли да ви намеря асистент за аутопсията? Мога да се обадя на Патрик.
Патрик Уилсон беше стажант-лекарят, който обикновено асистираше на доктор Морган с аутопсиите.
— Не. Не е необходимо да безпокоим никого. Ще се справя сам.
47
Частният самолет най-после прекоси невидимата линия, която разделяше Южна Калифорния от Западна Аризона, и звездите, които се открояваха толкова ярко на небето, сякаш придобиха различен блясък, може би по-мъгляв, не толкова изпълнен с живот, като че ли яркостта им изгуби част от силата си, колкото по на изток летяха.
Хънтър и Гарсия чакаха агент Фишър да продължи, но тя не предложи нищо повече.
— Най-хубавото предстои? — подсети я Карлос. — Какво имаше предвид?
— Разрезите, които убиецът прави на гърбовете на жертвите — най-сетне поясни агент Фишър и за да наблегне на думите си, отново насочи вниманието им към снимката, която им беше показала преди малко — онази, на която одраното тяло на Линда Паркър се виждаше на фона на стените с размазана кръв по тях. — Колкото и богат опит да имаш, това несъмнено са едни от най-зловещите местопрестъпления, на които може да попадне един следовател. Всичко тук крещи „жестокост и садизъм”.
Гарсия се подсмихна.
— Не е необходимо да го казваш. Ние бяхме там.
— Въпреки обаче онова, което изглежда — продължи тя, — патологичните доказателства разказват друга история — няма болка… няма страдания… няма мъчения. Смъртта е настъпила бързо и чрез задушаване, в което няма много логика, нито тук, нито с предишните жертви на убиеца.
— Докато не го погледнеш от друга перспектива — добави Хънтър.
— Абсолютно. — Агент Фишър му се усмихна, сякаш двамата споделяха някаква телепатична връзка — Това обяснява защо, въпреки че местопрестъпленията изглеждат жестоки, убиецът всъщност е милостив към жертвите си. Той няма причина да ги наранява или да ги кара да страдат, защото те не го интересуват като хора, а като предмети.
Гарсия направи гримаса на Хънтър, който веднага разгада изражението му — Закъсняла ли е за купона или какво? Обсъдихме всичко това вчера. Тя повтаря всичко, което казах аз.
— Едно е сигурно — продължи Ерика Фишър. — Убиецът не е глупав. Съвсем не. Може и да страда от заблуди, но не е глупав. Той знае, че който и да си, и колкото и богат опит да имаш, или за която и правоприлагаща агенция да работиш… никой нормален човек не би погледнал на тези местопрестъпления по друг начин освен като на садистично извратено шоу.