700 метра под земята [bg]

Картината не се промени към по-добра след като Сайкс му подаде мощен военен бинокъл. Ахмад кръжеше над мястото, за да затрудни всеки, решил да се упражнява в стрелба по тях, но Мърсър успя да огледа подробно района.

— Да огледаме периметъра на пет мили наоколо — извика той на Бук. Сайкс кимна и предаде разпореждането на Ахмад. Както бяха обсъдили по-рано, разполагаха само с петнайсет минути летателно време преди да се наложи Ахмад да се отправи към Хост, за да презареди.

Полетяха в разширяваща се спирала около точката, зададена от Майкъл Дилман. Мърсър естествено не бе очаквал да открие голям светещ знак, сочещ място на разкопки, но колкото повече се отдалечаваха от пресечната точка, толкова по-малки бяха шансовете да намерят нещо. Когато търси нещо, човек или отива там, където са му казали, или претърсва целия район — стига да разполага с достатъчно ресурси.

Вертолетът кръжеше над нащърбения планински масив и Мърсър оглеждаше за каквото и да е, дори най-малък знак. Всички хребети и склонове изглеждаха еднакви. Нямаше дори място, което да определят за ориентир, нищо, което да им помогне в издирването. Не беше сигурен за какво точно трябва да гледа, за да разбере, че е то, ако го види. Нямаше нищо, което да привлича интереса, и той започна да се обезсърчава, дори да си мисли, че цялото това пътуване е колосална загуба на време.

Все пак реши, че ще е най-добре да се върнат на пресечната точка и да започнат оттам. И тъкмо да потупа Бук по рамото, за да му го каже, нещо долу привлече вниманието му. Беше цепнатина в един от планинските склонове, в началото на тесен каньон. Единственият начин да бъде забелязана бе ако човек застане в подножието ѝ или се намира в небето, както бяха те сега.

Той я посочи на Сайкс.

— Виждаш ли върха на онази покрита със сняг планина, която прилича на пипала на октопод? Погледни под нея и вдясно. Към тясната долина. На какво ти прилича онова, където се срещат двете заоблени части?

— На цепка на задник — отвърна Сайкс ухилено, след като и той забеляза аномалията.

— Помниш ли какво ти казах за бележките на Дилман? Че мострата идвала от „ануса на Земята“. Обзалагам се на каса уиски, че е имал предвид онова ждрело между склоновете.

Букър кимна.

— Ама и вие геолозите имате доста странно чувство за хумор.

— Така е. Това е нашето място.

Сайкс каза на Ахмад и пилотът огледа района за подходящо място за кацане. Имаха късмет, защото на няколко мили встрани на един от склоновете забелязаха равна естествена площадка. Афганистанецът ги откара там и Букър въведе новата им дестинация в джипиеса.