И се възправи сянка [bg]

— Разбира се. Точно затова се опитва да ни спре комендантът.

— Добре — отвърна Бан. — Кажи на хората си да си починат.

Шумът започна да намалява и той се обърна с лице към тъмничарите.

— Аз съм адютантът на генерал Крийд и той издаде ясна заповед. Сега отворете вратите и се дръпнете встрани.

Той видя движение сред мъжете и двама тъмничари се дръпнаха встрани, докато един мъж с посивяла коса си проправи път сред редиците, за да се изправи срещу него.

— Аз съм комендант Плаис — уведоми го мъжът — и с дадената ми от съвета власт отговарям за тази институция. Повтарям онова, което вече казах на вашия колега офицер — зад тези стени няма мъже, годни да се бият. Иначе нямаше да са тук.

— Коменданте — започна Бан, като пристъпи към вратите, — точно в този миг армия от четирийсет хиляди манианци е на брега на Залива на перлите. Както можете да чуете, Четвърта армия обстрелва Щита, подготвяйки се за широкомащабна атака. Имаме нужда от всеки мъж, който може да се бие, независимо от престъпленията и душевното му състояние.

— Но тези мъже са неуравновесени! Дори опасни!

— Въпреки това заповедта беше дадена. Сега отворете вратите.

За миг никой не помръдна.

— Отворете ги! — сопна се нетърпеливо Бан.

Впери поглед в тъмничарите зад вратата, докато един от тях не пристъпи напред и останалите не го последваха, а вратите не започнаха да се отварят със скърцане. Бан и Червените гвардейци влязоха в двора и комендантът застана точно пред него, за да протестира.

— Съветът ще разбере за това! — изкрещя той, но Бан го заобиколи и се насочи към входа на сградата.

— В това няма никакво съмнение — каза през рамо той.