И се възправи сянка [bg]

— Извинете ме — подхвана тя, след което се наведе над бюрото, за да я чуят по-добре, като постави ръцете си внимателно, за да не бутне листовете върху него или острието за писане и мастилницата. — Извинете ме — още по-силно извика тя.

Служителят се обърна към нея с ококорени очи. Тя наблюдаваше как той я изгледа от горе до долу.

— Какво има пък сега? — изръмжа той. — Да не би да искаш да целунеш любимия си за сбогом?

Ръцете й върху бюрото се свиха в малки юмруци.

— Дошла съм да се запиша — каза тя.

Мъжът отвори уста и остана така. Около него тишината се разпростря, докато накрая цялата стая не утихна напълно и всички мъже не насочиха погледи към нея.

— Върви си у дома, момиче — отвърна той и презрително махна с ръка. — Нямаме нужда от още полеви курви, повярвай ми.

Кърл, без да се замисли, сграбчи мастилницата и я запрати към мъжа. Видя как тя отскочи от челото му, още преди да осъзнае какво е сторила.

— Ти, малка кучко! — изкрещя той и изненадано се хвана за челото.

Но бурканчето за писеца вече се бе озовало в ръката й, за да довърши започнатото.

Но тогава една ръка сграбчи нейната отзад и изтръгна от нея бурканчето.

Тя раздразнено се обърна и вдигна поглед. Над нея се извисяваше мъж в черна кожена броня. Шията и лицето му бяха изпъстрени с множество белези.

— Лошо момиче — каза той изпод гъстата си брада. — За малко да извадиш окото на човека.

— Опитвах се — задъхано отвърна тя.

Той се засмя и тогава мъжете около него също се разсмяха.

— Сериозно ли искаш да се запишеш?

— Това е бюро за записване в армията, нали?

Мъжът погледна към служителя зад бюрото и след това известно време изучава Кърл.

— Можеш ли да зашиваш рани?

Тя си спомни за баща си, който беше лекар. Веднъж имаше рана на скалпа, която трябваше да бъде зашита. Беше й давал указания как да го направи, докато тя я шиеше с треперещи пръсти.

— Достатъчно добре — отвърна му тя. — Знам и някои лекарства, които използваха у дома на село. Разни билки и мехлеми.

— Дай си имената на Хууч ето там. Може да си полезна на нашите медикос. Между другото, името ми е майор Болт.

Тя се усмихна и отвори уста да му благодари.

— Не, не ми благодари, момиче — спря я той, вдигнал едрата си ръка. — Когато дойде време, можеш да ме проклинаш — само не ми благодари.