![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
С внезапен блясък в очите Кърл извърна поглед от кутията с дрос.
Зачуди се защо изобщо е дошла в Бар-Кхос. Северният бежански лагер беше по-близо до пристанищния град Ал-Кхос, отколкото до тук. Въпреки това някакъв натрапчив импулс я бе накарал да върви чак до южната част на острова боса и сама, понякога пеша, понякога с превозни средства, които успяваше да хване, като често успяваше да се измъкне от неприятности само благодарение на чист късмет или на добрината на непознати хора.
Кърл не знаеше защо, но някаква част от нея имаше нужда да дойде в Бар-Кхос, при легендарния Щит. Този обсаден цяла вечност град, който беше устоял и се бе съпротивлявал твърдо на силите на Ман и продължаваше да го прави дори и сега, когато имперските армия се събираха на източния бряг, решени да го завоюват.
Беше започнала да харесва кхосианците и техните обичаи. В началото не вярваше на помощта, която те оказваха на нейната група бежанци, наскоро пристигнали с лодката си от Лагос. Не след дълго обаче тя осъзна, че великодушието е високо ценено качество сред тези хора, както и смирението, макар то да противоречеше на издръжливата им и горда природа.
Като народ те бяха склонни към меланхолия, въпреки че бяха и романтици, така че дори техните войници можеха да бъдат поети и влюбени със същата лекота, с която бяха пияници и самоубийци. Те обичаха свободата си и въпреки това ценяха сътрудничеството и чувството за общност. За тях най-важно от всичко беше семейството и простия мирен живот. Често говореха с горчиво съчувствие за онези, които бяха заможни и с власт, като техните благородници Мичине. Сякаш духът на влиятелните мъже и жени с боядисани лица беше болен и изкривен от желанието им да властват над останалите.
Когато беше говорила с други бежанци, живеещи в квартала — хора, които бяха пътували из Мерсианските острови и ги познаваха добре — Кърл беше чула, че всички народи в Свободните пристанища са такива. Дори повече — някои изобщо нямаха благородници. Тя все още не можеше да свикне с тази мисъл.
Отново хвърли поглед към дроса в скута си. На закуска един от наемателите беше казал, че имперските нашественици са от Шеста армия. Същите войници, които бяха опустошили Лагос.
Кърл си спомни горящия град и бледото, затъмнено от дим, небе. Мислено чу виковете на семейството си, изгубени сред врявата на още толкова много други гласове. По лицето й потекоха сълзи. Тя дълго време седя така трепереше и душата я болеше. Закри с мокри ръце парещото си лице.
Когато най-сетне от гърдите й се откъсна ридание, тя седна изправена и поклати глава, сякаш за да убеди сама себе си. Размърда се и прокара ръка по бузата си, все едно искаше да махне паяжина.
Вдигна поглед към своето светилище, посветено на Ореос, като че ли някак бе успяла да вземе решение.
— По дяволите — каза на глас.
Вътрешността на Стадиона на оръжията беше по-голяма, отколкото Кърл бе предполагала по фасадата от колони и извита каменна зидария.
Когато застана на главния вход, притисната към стената, за да не пречи на войниците, които бързаха в двете посоки, тя се изправи пред сцена на почти неовладян хаос. Стотици мъже заемаха пясъчната арена на амфитеатъра, където на всеки Ден на глупака се провеждаха състезания със зелове, а иначе през ден бе използвана за обучението на новобранците.
Тя видя Червени гвардейци и Специални, Сиви куртки и Свободни доброволци. Мнозина от по-възрастните мъже носеха цивилни дрехи. Някои дори бяха облечени в мръсни дрипи и в момента махаха оковите от глезените им. Сред всички тях тичаха войници, носещи на гръб оборудване, което трупаха на купчини, разпръснати по пясъка. Сякаш във всичко това нямаше никакъв ред. Въпреки това разни мъже крещяха заповеди, все едно им беше ясно какво е положението.
Кърл се притисна още повече към стената, когато една рота Червени гвардейци тръгна да излиза с маршова стъпка през входа. Някои я задяваха и й подсвиркваха, докато минаваха покрай нея, макар че тя носеше обикновените момчешки дрехи, с които беше облечена при пристигането си в града. Тя наведе глава, размина се бързо с тях и изтича през широката колонада, която минаваше под редиците седалки над главата й.
Един зел се беше изправил на задните си крака, докато мъже се опитваха да го впрегнат в каруца. Копитата му трополяха по плочника. Ковачи ковяха мечове или върхове на копия. Войници минаваха покрай нея, без да й обръщат никакво внимание или я ругаеха да им се маха от пътя. Кърл усети, че кръвта й се раздвижи при цялата тази бъркотия. Спря с усмивка един млад мъж и го попита къде става записването.