![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Неизследваните територии, значи — повтори той. — Незавладени и непознати.
Днес го беше издокарала в плюшен костюм с великолепна леопардова шарка. Тя самата носеше черна пижама.
— Безпокоя се за Табита — призна Саския.
— Защо? — Могул си разглеждаше пръстите.
Тя помръдна неловко с рамене.
— Защото се забавихме. Отдавна трябваше да сме стигнали Проксима Центавър.
Образът се усмихна подкупващо.
— Не си ли забелязала на какво прилича този кораб — на костенурка — шумеше гласът му от говорителите. — Кажи ми, скъпа, кои още са тръгнали, освен Доджър Гилеспи?
Очевидно „Дж. М. Сувиен“ беше отворил нов файл. Саския се зае да пресмята на пръсти.
— Професор Ксавир и хората му — изброяваше тя. — Няколко души от тима на Кстаска. Дженива Маккан. Уф, не зная. Показваха ги в новините на Девети канал.
Почти незабавно в единия край на екрана изгря светъл холоправоъгълник, който се озова точно върху корема на изправения Ариел. В него се виждаше Дженива Маккан с шлем и лампа, застанала насред пещера, из която работници влачеха кабели и оборудване. Разговаряше с мъж, облечен с риза и бричове.
— Какво можем да очакваме от тази експедиция, професоре? — попита го тя.
Могул се загледа с любопитство в изображението.
— Зная точно толкова, колкото и вие, Дженива — отвърна галантно Ксавир. Беше в стихията си. — Капитанът ни изпраща със строго определена задача — да изследваме районите от „Изобилие“, където досега не е стъпвал човешки крак. Нали знаете какво казват: „Тук има всичко.“ Е, може и да е така; но нашата работа е да го докажем.
— И Девети канал ще присъства на всеки миг от това епохално събитие — прекъсна го Дженива е обигран глас.
— Но защо сега? — попита братът на Саския.
— Ами… — поколеба се Саския Зодиак. — Всъщност, истинската причина, поради която тръгват на това пътешествие, е…
— Да открият Алис — довърши той вместо нея.
— Ама че лошо момче! — ядоса се тя. — Откъде го знаеш?
— Зная само това, което и ти вече знаеш.
Тя се предаде. Върна се на седалката и когато усети, че ще се разсмее, побърза да го изключи.
— Не ти се сърдя — заяви на празния холоекран.
4.
Безлюдният пейзаж на Земната зала беше прогонил всички, освен най-упоритите самотници, уличните разбойници и меланхолиците. Известно време там се подвизаваше Последния поет и рецитираше с подпийнал вид строфи от собствени произведения: „О, хиперкосмос, ти последно убежище на мъртви божества…“
Но ето че един новосъздаден консорциум бе предложил начин да бъдат прожектирани виртуални пейзажи върху грамадните прозорци. Премахнаха набързо изпотрошените седалки и скамейки и на тяхно място монтираха телескопи и мебел, отличаваща се с болнична строгост. Пещерата миришеше на прясна боя.
— Предишната Земна зала, сега я наричаме Канфа — обясняваше екскурзоводът, като се кланяше, — което означава изглед.
— Наистина сте освежили местенцето — одобри капитанът, като посръбваше без видим ентусиазъм от чашата си с оризово вино. Държеше я пред себе си, за да не изцапа новите си дрехи. — Как му е сега името поновому — Инфериор Префонтал? — Беше накарала Зое да го провери, преди да дойдат.
— Точно така, Инфериор Префонтал — кимна екскурзоводът и отново се поклони. Носеше изискан костюм с жилетка от мек, син синтетичен плат. — Част от програмата за интеграция на „Изобилие“, под управлението на Кстаска. Великолепна работа, наистина. — Не беше ясно дали одобрява Кстаска или програмата, която тя бе създала и ръководеше от комуникационната зала, сега наречена Таламус. Цепнатините бяха сулкуси, а хълмовете гируси. — Предупреждение — в момента навлизаме в Оптичната Хиазма.
Капитан Джут се обърна и потърси с очи Саския — зърна я да говори с някакъв сервитьор. Надяваше се да не се забави повече от необходимото — скоро щяха да си тръгват.
— Капитане. Моля. Оттук.
Пресякоха залата и тя поздравяваше зяпачите — млади техници, възрастни мъже с анораци, които се бутаха край телескопите, и си сочеха един на друг по-интересните явления.
— Предполагам, че това Канфа има някакво значение според китайската анатомия — подметна тя.
Екскурзоводът трепна и усмивката му стана малко по-напрегната. На челото му избиха ситни капчици пот. Джут осъзна, че го притеснява.