Открадни си свят [bg]

Дог Шварц вече бе отворил белия пакет. Вътре имаше двайсет шишенца с жълти, бели и розови хапчета.

— Ам-ам — произнесе той и се ококори.

— Чичо Чарли си има наследство да го храни — обади се Маймуняка. — Но малко разпускане никога не е излишно.

— Хайде, действай — тросна му се Дог и подаде пакета на Леглой.

— Не го искам — завъртя глава Ниглон.

Дог Шварц го погледна изморено. Почеса се замислено, сетне положи лапата си на бедрото на Леглой и го стисна до болка.

— Не ми създавай проблеми, Леги — посъветва го кротко. — Заповядай, чичо — добави той, бръкна в джоба си и извади пакетчето с богатия асортимент от банкноти, монети и чипове.

Междувременно Маймуняка си бе свил с церемониален жест една цигара, натъпкана със сушена зеленикава тръстика.

— Ще ти кажа кой няма да получи нищичко от това — заяви той доволно. — Нашият храбър капитан.

— Прав си, Маймуняк — кимна Дог, наведе се напред, размаха опашка и сключи могъщите си ръце. И двамата говореха на чичо Чарли. — Нашият храбър капитан Табита Джут.

Ниглон Леглой опипваше нерешително пакета. Съдържанието му беше предварително охладено. Вече се досещаше какво ще последва. Дог щеше да им разкаже историята, с която обичаше да се изтъква пред хората. Леглой я беше чувал неведнъж. Маймуняка също участваше в играта, защото подхвърли:

— Дог я познава, чичо Чарли. Ти знаеше ли го? Познаваш я, нали, Дог?

Дог кимна и източи напред брадичка.

— Познавах я. И сега я познавам. Знам я от ей такава. Когато се чукаше с всички.

Чичо Чарли въобще не ги слушаше. Пръстите му пробягваха по копчетата на дистанционното.

— На Честност-2 — обърна се Дог към него — двамата с нея миехме прозорци. — Той плъзна ръка сякаш по стъклена преграда. — Отвън. А някои от нас предпочитаха да почистват госпожица Джут отвътре. Здравата я прекарваха, ето какво ще ви кажа.

Чичо Чарли се облещи в него.

— За кого говориш, бе човек? — изхриптя той. — Да не е за твоята госпожа?

— За капитана, чичо Чарлз — поклати глава Дог. — Когато беше невинен млад юнга на първия си кораб.

— Никога не съм чувал за нея… — захили се антиката. Количката се изтърколи безшумно до големия екран на стената.

— Аз ще взема да си вървя — рече Леглой и се надигна.

— Още не сме свършили тук дръпна го Дог. — Сядай — нареди той. — Сядай и трай.

Леглой може би щеше да излезе и да остави Дог да си говори, но хич не му се искаше да изминава сам обратния път, а и Маймуняка вече бе щракнал със запалката и опитваше с език крайчеца на цигарата.