Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Какво искаш? - неочаквано почти изстена познатият глас. - Ще ти отговоря, питай, само не ме погубвай! Ти си смъртен и не знаеш, какво може да последва от това!

-Ами тогава говори! - Фолко с усилие си пое дъх и изплю думите с пресъхнали устни и език. - Говори, кой си и какво правиш тук? Говори, иначе, кълна се в брадата на Дурин, ще ти прережа гърлото ето с това! - Той размаха заплашително Зъба. - Пък после да става каквото ще...

И създанието заговори, забързано фъфлейки, като понякога почваше неразбираемо да мърмори, а очите му гледаха със страх блестящия кинжал, който Фолко държеше готов за удар.

Да, това беше Саруман - по-точно, онова което беше останало от него. Валарите го изключили от Ордена, лишили го от почти цялата му сила. Той, както очевидно било известно на добрия хобит, бил намерил приют в неговата, на хобита, родна страна и ако не били онези проклети безумци, онази неукротима четворка, щял да успее да установи в Графството разумен и справедлив ред вместо царящата там анархия, щял да доведе поданиците си до небивал разцвет, ако... Гримаса на отдавна преживяна, но незабравена болка страдалчески пречупи кожестите дъги, заменящи веждите: ако не беше ножът на онзи негодник, когото той самият отхрани! Тялото му загинало, ала вятърът на Манве не му дал да се пренесе обратно там, където той някога започнал съдбоносния си път в Средната земя и тогава Саруман бил принуден да бяга на Изток, далеч от станалото непоносимо дихание на Запада. Дълги години той се криел тук, намирайки подслон в тази клисура. Нищо не му било останало, само трохи от онова, което някога притежавал. Но преходът му на тъмната страна не останал незабелязан. Онзи, Който е Отвън, не го напуснал. Силата му започнала малко по малко да се увеличава, но това била зла и гибелна сила. А той искал да отмъсти, безумно желаел! Смъртно, повече от смъртно ненавиждал елфите, хората и хобитите. Няма такива думи, за да се опишат проклятията, които той призовавал върху главите им! Затова не отказал предложения му дар. Силата го накара да изостави сигурното укритие в тази клисура и той усетил мълчаливата, дошла извън пределите на този свят заповед да върви в Арнор. И тръгнал на път... Към него отново се завърнала способността да приема човешки облик и така през една зимна вечер преди осем години възрастен скитник на име Храудун пресякъл границата на Северното кралство и започнал да се занимава с отдавна познатото му дело - да кара хората да се карат помежду си...