Изтръгнати от корен [bg]

Змеят не отрече, но сухо каза:

— Ще призная, че ако възнамеряваш да се поддадеш на тази лудост, си по-невъобразим глупак, отколкото допусках.

— Не бих нарекъл невъобразима глупост опита да положим всички разумни усилия да спасим кралицата — отвърна Соколът.

— Преди всички свеждахме глави пред твоята мъдрост, Саркан: наистина нямаше никакъв смисъл да изведем кралицата от Леса, само за да я убием. Но ето че сега — той посочи с ръка Каша, — имаме пред себе си доказателство, че съществува и друга възможност. Защо си я крил толкова дълго?

Просто ей така: след като очевидно бе дошъл, убеден, че няма друга възможност, с едничката цел да заклейми Змея, че е оставил Каша да живее! Едва не зяпнах от изумление, но той не показваше ни най-малко смущение от промяната в позицията си.

— Ако има някаква надежда за кралицата, а ние не направим опит да я спасим, това би било равносилно на измяна — добави Соколът. — Каквото е направено веднъж, може да бъде направено пак.

— От теб ли? — изсумтя Змеят.

Дори аз се досещах, че това надали е начинът да разколебае Сокола. Той присви очи и се обърна хладно към принца:

— Ще се оттегля, Ваше Височество. Трябва да възвърна силите си, за да направя заклинанието сутринта.

Принц Марек го освободи, като махна с ръка; с тревога забелязах, че докато съм била улисана в спора на двамата магьосници, той е говорил с Каша, хванал ръката й между дланите си. Лицето й все още бе така неестествено застинало, но аз се бях научила да го чета достатъчно добре, за да видя, че е притеснена.

Тъкмо се канех да й се притека на помощ, когато той я пусна и също излезе от залата с бърза, широка крачка, а токовете на ботушите му отекнаха по стълбите нагоре. Каша дойде при мен и аз я хванах за ръката. Змеят се загледа намръщено към стълбището, като барабанеше ядосано с пръсти по дръжката на стола.

— Може ли наистина? — попитах аз. — Да види как се прави заклинанието?

Пръстите му продължиха да барабанят.

— Не и ако не открие гробницата — отвърна той накрая, а после мрачно добави: — Което не е изключено; той има склонност към зрителни магии. Но тогава ще трябва да намери начин да влезе. Предполагам, че ще му отнеме най-малко няколко седмици — достатъчно, за да изпратя съобщение на краля. Надявам се той да осуети това безумие.

После ми даде знак да си вървя и аз с радост го направих, като дърпах Каша след себе си по стълбите и се оглеждах предпазливо. На втората площадка извих шия, за да надникна и да се уверя, че принцът и Соколът не са още в коридора, преди да продължим, а когато стигнахме до стаята ми, й казах да изчака навън, за да погледна вътре: беше празна. Влязохме, затворихме вратата и я залостихме, а накрая избутахме и един стол под дръжката. Бих я запечатала с магия, ако не беше предупреждението на Змея да не използвам заклинания: колкото да не исках ново посещение от принц Марек, толкова не желаех и да си спомни последната ни среща. Не знаех дали Соколът ще забележи, ако направя малко заклинание на стаята, но аз бях усетила неговата магия от кухнята и нямах намерение да поемам рискове.