Краля демон [bg]

А това ѝ напомняше, че макар баща ѝ да беше важна особа в лагера Демонаи, от клановете още не бяха посочили кандидат за ръката ѝ. Чудеше се дали изобщо възнамеряваха.

Раиса отдели подаръците от Соколово гнездо и клановете и започна да гребе с пълни шепи бижута и дребни произведения на изкуството. Накрая напълни торбата. Избираше предимно миниатюрни и по-анонимни на вид предмети от далечни места, които едва ли някой щеше да разпознае.

Засега толкова ѝ стигаха. Преметна торбата през рамо, излезе от съкровищницата и прекоси спалнята, отправяйки се към другия килер и входа на тайния тунел. Влезе вътре, намъкна маскировъчните си дрехи и изкачи стълбата към градината. Фенерите по коридорите в крилото на прислугата вече бяха запалени и откъм кухните се носеше изкусителният аромат на печено месо. Тази част на двореца ѝ беше непозната, затова на няколко пъти свърна в грешна посока. Вървеше забързано, устремила поглед напред, сякаш е тръгнала на важна мисия и няма време за спирки. Не знаеше пътя, а това затрудняваше допълнително задачата ѝ.

Тъкмо подмина кухненските килери и пред себе си видя внушителната фигура на Манди Бълкли, главната готвачка. Със скръстени ръце Бъкли обхождаше с поглед коридорите досущ като граблива птица.

„Оглозгани кости“, изруга наум Раиса, ускори крачка и сведе още повече глава.

Бълкли ѝ позволи почти да я отмине, преди гласът ѝ да прокънти подир нея:

— Ти! Момиче!

Раиса не забави темпото си, дори не вдигна поглед. След три крачки чу Бълкли да тръгва след нея.

Щеше да успее да ѝ се измъкне, ако краката ѝ не се бяха заплели в дългата пола. Месестите пръсти на Бълкли се вкопчиха в горната част на ръката ѝ и я дръпнаха нагоре.

— Ти! Момиче! Да не си глуха? — попита готвачката.

Раиса устоя на първичния си инстинкт да си изтръгне ръката и да я попита как смее да напада принцесата-наследница на кралството и дали би ѝ се харесало да прекара нощта в тъмницата.

Съумя обаче да задържи лицето си възможно по-извърнато от погледа на главната готвачка с надеждата все някак да спаси положението.

— Да, госпожо? — пророни под нос.

Но Бълкли хвана брадичката ѝ и извъртя лицето ѝ към своето.

— Гледай ме, като ти говоря, момиче.

Раиса я погледна в очите, вцепенена, в очакване готвачката да я разпознае и да сложи преждевременен край на обречената ѝ мисия.

— Как ти викат, момиче? — Бълкли я разклати леко. — Ще те докладвам на иконома, така да знаеш. Виж я ти, нагла хлапачка.

Раиса се смая. Отне ѝ известно време да намери гласа си.

— Аз съм… Р… Ребека, госпожо — отговори накрая. — Ребека Морли на вашите услуги — добави и опита да направи сносен реверанс.

— Закъде си се разбързала така? — Бълкли впери железен поглед в нея.

— Ами аз… ъ… отивам до пазара за…

— Каквото и да си правила, не е по-важно от това. — Готвачката я пусна, взе покрит поднос и го тикна в ръцете ѝ. — Принцесата-наследница ще вечеря в покоите си. Занеси това в килера на горния етаж.