Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Сякаш усетил, че ще бъде извикан, сатирът вече стоеше на вратата. Джуджето го погледна със съжаление. Колкото и да бе мъчен животът на едно самотно джудже, лишено от чест и одумвано от сънародниците си, то бе нищо в сравнение с болката, която една цяла раса споделяше от хилядолетия. „Не можем да ги освободим“, бе казал Фарадей на Гавин по-рано. „Робството им е утвърдено чрез закон, писан лично от Блекторн. Ако започнем да ги освобождаваме, Галдред ще ни надуши и с бунта е свършено.“ „Не можем да ги оставим да живеят така!“ „Когато и последният пирон е забит в ковчега на магьосника, сатирите ще са свободни. Но не и по-рано. Не и ако искаме бунта да процъфти. Това е по-малкото зло, повярвай ми.“
— Точно от теб имам нужда! Ела с мен.
Фарадей и сатирът отпрашиха нанякъде. Гавин понечи да ги последва, но Гренън го спря.
— Ти си с мен, красавецо. Трябва да поговорим.
Намираха се в нещо като склад, пълен с оръжия и провизии, които Фарадей несъмнено събираше за бунта. Гренън избута много от тях до стената, освобождавайки място в центъра на помещението. Започна да чертае и рисува форми по земята и да пали свещи, които забиваше на определени места. Гавин следеше действията му с интерес в началото, но после му омръзна и започна да оглежда оръжията.
Мина доста време, преди Гренън да се изправи с доволно изражение на лицето и да издърпа Гавин в центъра на няколкото преплетени кръга с изписани руни.
— Фарадей каза, че няма значение дали магьосникът е един или много, които са се сменяли. Но всъщност е от най-голямо значение. Имаме си работа с магьосник и е важно дали е такъв със способността да удължава живота си, или е просто евтин фокусник, който дърпа конците с помощта на илюзии. И най-голямата армия на света не може да победи една истински силна магия. Трябва ни защита, момче, иначе сме обречени. Не мисля, че си имаме работа с фокусник. — Гренън се пресегна и сграбчи кристала, висящ от врата на Гавин. Той си остана леденостуден и мрачен. — Мернах това сладурче още в мига, в който те видях. Така разбрах, че си имам работа с интелигентен човек. Магически, нали?
— Блести, когато наблизо има опасност — отвърна Гавин. — На много пъти ми е спасявал живота.
— И откъде ти е?
— Беше на баща ми.
— Моето момче, Фарадей си няма идея от каква полза ще бъдеш. И по-добре да не узнае. Започваме да привличаме внимание към себе си и магьосникът сигурно вече ни следи. Този магически кръг ни крие от него и ще държи този разговор в тайна. Също както твоя кристал крие теб. Ти наистина си призрак, Сайкс. Възползвай се от това.
— Разбирам.
— Наистина ли? Защото ти си сам в тази битка. Армията е само прикритието ти, а Фарадей — човекът с парите. Аз свърших моята роля — дори и да не бях се съгласил да участвам, бунта пак щеше да има своя мъченик. Дали съм жив или мъртъв няма никакво значение. Затова и Фарадей ме праща директно на фронта. Ти си единственият, който може да изненада магьосника. Единственият, който има някакъв шанс да го убие.
— Прекалено добре звучи, за да е истина.
— Понякога животът е такъв. Не че имаш голям избор де — засмя се Гренън. — Бунтът вече започна!
Първите три седмици донесоха и първите три бляскави победи на Гренън и отряда му. И трите бяха удари по ключови цели, и трите бяха кратки и без много жертви. Атаките оголиха защитата на град Хекстон и ефективно отрязаха местния гарнизон от останалия Уестланд. С малко провизии и без път за бягство беше само въпрос на време гарнизона да предаде града на бунтовниците. А дотогава търговските кервани, които се опитваха да си пробият път до града, бяха безмилостно плячкосвани в името на бунта.
Мрежата от шпиони на Фарадей се погрижи новините около обсадата на Хекстон да обиколят цял Уестланд. Историята на Гренън Брайтбиърд, чието благородно потекло и чест били дълбоко накърнени от лорд Блекторн. Джуджето, надвило собственоръчно група от стражници, насъскани от лорда да го убият и изгорят дома му. В пламенните слова на агентите за потисничеството на цялата джуджешка раса и тиранията на лорд Блекторн, Гилдията изобщо не бе спомената, но никой не забеляза тази малка подробност. Гневът и недоволството, натрупал се в хората през вековете най-накрая бе готов да избухне и Гренън бе искрата, която запали фитила. Всеки ден нови и нови доброволци пристигаха, хора и джуджета от всички краища на Уестланд, за да се присъединят към бунта. Липсата на организация и координиран отпор от страна на армията само окрилиха необучените, зле въоръжени бунтовници и ги направиха още по-дръзки. Техните отряди навлизаха все по-надълбоко и удряха все по-силно.