Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Аз съм с теб — каза Гренън. — Нямам за какво да живея и без това. Но не знам как смяташ да убедиш останалите джуджета. Повечето мразят Блекторн почти колкото мен, но за разлика от мен са улегнали и си живеят добре. Нямат причина да захвърлят това на вятъра.

Фарадей се усмихна мрачно.

— Живеят добре? Това е само затишието преди бурята, приятелю. Магьосникът презира джуджетата и не се опитва да го скрие. Не забелязваш ли, че войниците се държат по-грубо с вас? Че сте отрупани с данъци, многократно по-тежки от тези на другите? Че църквата не ви е включила под своята опека и е на една крачка от това да ви обяви за еретици?

— Мислех, че съм само аз — призна Гренън. — Църквата никога не е одобрявала историите ми за дракони, а войниците ме мислят за луд и опасен. Не са единствените.

— Повярвай ми, не си само ти. Не знам защо, но магьосника наистина не ви харесва. Бавно, но решително, той се опитва да ви унищожи по такъв начин, че когато осъзнаете какво става, вече ще е прекалено късно.

Гавин се чувстваше като натрапник в този разговор. Откъснат от света, той не знаеше нищо за джуджетата, данъците и политическите интриги. Само стоеше и слушаше мълчаливо. Сякаш дори не съществуваше. „Като истински призрак“, помисли си той.

— Да кажем, че това е така — каза Гренън. — Да кажем, че джуджетата ги грози унищожение. Как смяташ да ги убедиш да се присъединят към малкия ти бунт? Не разчитай на мен за това. Няма да се учудя, ако ме накълцат на парчета следващия път, когато ме видят.

— Защо? Защото си бил провокиран? Нападнат? Прогонен от дома си? Последният представител на стар и влиятелен род?

— Не бях нито провокиран, нито нападнат. Напуснах доброволно дома си, а колкото до рода, приказките за Гилдията няма да ме доведат до никъде.

— Аз имам хора навсякъде, Гренън. Не е важно каква е историята, а как я разказваш. Няколко добре подхвърлени реплики тук и там могат да те превърнат от престъпник в мъченик. Легенда, която ще запали пожара на бунта в умовете на твоите сънародници. И ще ми осигури армията, която ми трябва.

Гренън изсумтя.

— Само за това ли ти трябвам? За искра, която да запали бунта ти?

— Първата искра е най-трудна. Ти си опитен боец. Искам те начело на хората, с които вече разполагам. Време е да извоюваме първата си победа.

— Защо не сложиш хубавелкото начело?

Гавин се размърда.

— Твърде рано е да разкривам всичките си карти — отвърна Фарадей. — Гавин ще остане нашата малка тайна. Ти си този, който ми трябва на предните линии, за да подтикнеш джуджетата към бунт.

— Нямам нужда от повече убеждаване. Вече ти казах, че няма какво да губя — с теб съм. Дано планът ти подейства.

— Разчитай на това — грейна Фарадей. — Добре дошъл в Бунта, Гренън! До няколко дни хората ми ще са тук и официално ще ти предам командването.