Луната, която убива [bg]

Помисли и още нещо.

Като дете Бирник Секмен не можел да заспи, ако Сестриците Луни не му пеели нощем. Той се опитвал да изпее същите песни на своите братя и сестри в Детската къща, но те чували само тишина.

Още като послушник Бирник Аджес разговарял най-задълбочено с кралете на Гуджааре от техните Тронове на Сънищата.

Бирник Меитор проявил твърде рано своята дарба в сънищата, само че родителите му били неверници и опитали да не го пуснат в Хетава. На седем наводнения той заколил майка си в леглото й, понеже я взел за чудовище.

При пранаж на Бирник Самис — за което споменавам само като илюстрация на своя разказ - се наложило да увият ноктите му с ивици от хеке, а в устата му да поставят парче дърво, защото иначе щял да се издере и изпохапе цял, за да пусне на воля гъмжащите под кожата му насекоми.

Да не мислиш, че разправям всичко това, за да петня имената на тия люде? Да не би да окалях името на Богинята с предположението, че нейната лудост заразява Слугите й? Искам от теб да разбереш само едно: дарбата на сънищата е била винаги нож с две остриета. Но, както ни учи Тя, не е ли мъдрост това да търсим съкровище там, където останалите съзират проклятие? Не е ли белег на висока култура това да превръщаме лудостта в магия?