![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
-Какво?
Ниджири стисна ръката му, за да го принуди да замълчи. Ехиру бе твърде смаян, за да владее силата на гласа си.
- Жътваря е мерзост пред лицето на Богинята - прошепна момчето. - Супериорът и Принцът не изпълниха своя дълг да го унищожат, поради което ние - ти и аз - трябва да го намерим и убием. - След кратко колебание добави: - С това ще докажем и твоята чистота, Братко. И ще можем да се върнем в Хетава.
„Благословена Хананджа, и аз ли съм бил същият глупак на шестнайсет? Ако е така, благодаря ти, че ми позволи да доживея четирийсет.“
- Рабанех и Сонта-и е трябвало хубавичко да си помислят, преди да правят това. Дори да унищожим Жътваря, не можем да имаме повече доверие на Хетава. Защото някой там е създал чудовището.
- Веднъж щом се приберем в Хетава, ще открием този някой или някои - упорстваше Ниджири. Отвътре ще бъде по-лесно, отколкото отвън. Ще поискаме помощ от Съвета на Пътищата...
- Чиито членове може и да имат пръст в този кошмар...
- Тогава ще прочистим Хетава и от тях!
Слисан, Ехиру погледна Ниджири и забеляза, че на лицето му е изписана безсърдечна жестокост. Това бе мимолетно напомняне за Бирника, в когото щеше да се превърне Ниджири някой ден. Независимо от всичко Ехиру усети как сърцето му се изпълва с гордост.
- Сонта-и-брат ми напомни призванието на нашия Път продължи момчето. - Трябва ли аз да го напомням на теб? Ако в Хетава е проникнала поквара, наш дълг е да го пречистим в съгласие със Закона на Хананджа. Просто е като четири и четири, Братко. Толкова е просто.
Ехиру облегна гръб на стената, усетил целия свой свят да се преобръща още един път. Възможно ли бе това? Подхвана отново предишната си молитва, вместо да благодари на Богинята, че го дарява още веднъж с ясния поглед на шестнайсетгодишен, макар и непряко, през очите на Ниджири. Тежестта на две денонощия объркване и нещастие се свлече от сърцето му и за първи път откакто му се струваше - векове насам той се усмихна.
- Понякога е разумно наставникът да се вслуша в думите на своя чирак вместо обратното. - Ехиру стисна ръката на момчето, а след това махна към кушетката в отсрещния край на терасата. - Почини си. Утре заран ще тръгнем заедно с кисуатката. Отиваме в Кисуа.
- Кисуа? Но нали Жътваря е тук?
Той беше тук, само че отговорите на въпросите - кой, как и защо — не бяха. Ликвидирането на съществото нямаше да премахне покварата, която лежеше в основата на всичко. Ехиру не можеше да се довери никому в Гуджааре. А ето че тази жена, Сунанди, се стремеше към същата истина като него. Може би в нейната страна щяха да се намерят източници, които да хвърлят достатъчно светлина върху всички загадки. Покварена или не, тя щеше бъде от полза за собствената му кауза.
-После ще се върнем - каза на Ниджири, - но най-напред трябва да изведем до край случая с отсрочката на жената. Ако казаното от нея е истина, то Жътваря може да се окаже симптом на много по-сериозно заболяване.
- В какъв смисъл?
Ехиру въздъхна, а усещането за покой го напусна. Знаеше си, че то ще се окаже мимолетно.
- Може да се наложи пречистване на цяла Гуджааре.
„А докато привършим, запасите от сънна кръв на Хетава ще прелеят. “
ВТОРО СКАЗАНИЕ
Една истина Гуджааре така и не желае да признае: нашата Хананджа не е най-великата сред чадата на Сънната Луна. Тя не е изкусна като Дане-инге, която отбелязва края на дъждовния сезон с танци на дъга в небосклона. Нито пък е трудолюбива като Мерик, който натрошава цели планини, за да запълва изкопаните от баща му долини. Но именно на Хананджа е дадено да се грижи за здравето и щастието на семейството й - една важна задача за всяко родословие, но особено когато става дума за безсмъртни. И тя създала селенията, наречени от нас Ина-Карек, където нейните божествени братя и сестри да имат възможност да се развличат с всякакви чудеса, каквито може да роди въображението. Но понеже нямало къде да ги разположи - Ина-Карек е по-голяма от земята и небесата, взети заедно, - тя задържала тези селения у самата себе си. Хананджа научила своите братя и сестри как да отделят своята най-съкровена същност и да я пращат в Ина-Карек. И тъй като боговете намерили нашия род за забавен, Тя споделила този дар и със смъртните.
Някой би могъл да каже, че това е лудост. Помисли само: нашата Богиня приела толкова огромно множество да се посели в Нейния разум. Как успява да ръководи собствените Си мисли? На кое място в цялата Ина-Карек се крият Нейните собствени сънища? Ако тя изобщо Си позволява такива.