Луната, която убива [bg]

Освен ако спомените му не бяха толкова ясни, колкото си въобразяваше, че са. Или ако кошмарите, населили времето му за почивка, не бяха видение от миналото, а прозрение за бъдещето.

Той простена, дотолкова лишен от покой, че не можеше да се отдаде на молитва.

- Ехиру-братко.

Стиснал юмруци, той се напрегна готов за атака. Само че седналата на кушетката в отсрещния край на терасата фигура не помръдна, изчака го да се успокои. Тази мисъл пропъди леността от съзнанието му и той най-сетне съумя отново да разсъждава. Ниджири.

Стомахът му се сви на топка. „Удрял ли съм те някога?“ Искаше да попита, но не можеше да събере сили да застане лице в лице с отговора.

Неясните очертания на момчето се раздвижиха и приближиха. Ниджири се сви пред кушетката му, окъпан в поток светлина от Будната Луна. Страховете на Ехиру се стопиха при вида на загрижеността му. Възможно ли бе човек, когото е използвал по такъв свиреп начин, все още да го обича? Ето го доказателството, от което се нуждаеше.

- Не си добре, Братко - обади се Ниджири. Шепнеше съвсем тихичко, също както при Вземане. - Трябва ти вливане.

- Трябва ми покой - отвърна Ехиру и трепна, когато гласът му наруши тишината, дрезгав и по-силен от обикновено. - Но Тя не ми го дава дори в съня.

Ниджири хвана ръката му, задържа я известно време в своята, а сетне я вдигна към лицето си. Раздалечи показалеца и средния пръст, като се опита да допре връхчетата им до своите клепачи. Приношение...

- Не! - Ехиру се дръпна назад. Момчето се смръщи. - Волята ми е отслабена, Ниджири. Може да не спра навреме.

- Тогава я вземи всичката, Братко. - Ниджири го гледаше втренчено. И с такова доверие! - Знаеш, че не ме е страх.

Думите извикаха спомена за първата им среща - пратеникът на смъртта и детето, което я очаква с благодарност. Този спомен носеше всеки път покой на Ехиру. Донесе го и сега, като отпъди надалеч объркването и мъката, причинени от мнимото ясновидство. Той изпусна въздуха от дробовете си.

- Хананджа още не те е избрала, а аз не мога да заложа живота ти на карта. Ще издържа още няколко дни. Ще се появят други, които подлежат на Вземане. Винаги се появяват.

Момчето помръкна.

- Този план не ми харесва, Ехиру-братко.

- Нито на мен. Само че единствената друга възможност е да се приберем в Хетава, което сега не можем да сторим. — Той замълча, докато осмисли най-накрая значението на чуждото присъствие на терасата. - Всъщност ти трябва сега да си там. Защо не си?

- Сонта-и-брат и Рабанех-брат ме пратиха да ти помогна в бягството от Стражата на Залеза.