На крачка от гроба [bg]

— Трябва да си вървиш. Майка ми ще получи инфаркт, ако те види.

— Има причина да съм тук — спокойно рече той. — Не че искам да те замесвам още повече, но снощи бе много настоятелна, когато каза, че искаш да разбереш, ако открия местонахождението на клуба. Открих го. Намира се в Шарлот23 и довечера ще летя до там. Купих билет и за теб, ако искаш да дойдеш. Ако ли не, просто ще отида в кухнята и ще убедя баба ти и дядо ти, че никога не съм стъпвал тук. Така няма да ти се наложи по-късно да обясняваш на майка си присъствието ми тук. От теб зависи, но трябва да вземеш решение сега.

Знаех какво щях да избера, ала още бях потресена от факта, че това можеше да се превърне в една грозна сцена.

— Защо не се обади, вместо да идваш тук?

Веждата му се изви.

— Обадих се. Дядо ти ми затвори още щом попитах за теб. Наистина трябва да си купиш мобилен телефон. Или да им напомниш, че си на двайсет и две и е нормално да ти се обади джентълмен.

Игнорирах коментара за джентълмена.

— Е, да, те са старомодни и направо полудяха, когато видяха врата ми… което си беше доста необмислено от твоя страна! Да оставиш всички тези печати тип „Бях там, правих това-онова за да ги видят те“!

Усмивка заигра на устните му.

— Честно казано, Котенце, ако не оздравявах по свръхестествен начин, и аз щях да съм покрит с подобни следи, а гърбът ми щеше да е целият издран от ноктите ти.

Смени темата. Смени темата!

— Що се отнася до довечера — забързано заговорих, — знаеш, че ще дойда. Казах ти, че искам да спра Хенеси, и говорех сериозно. Вече си открил къде е клубът? Доста бързо.

— Всъщност знаех и преди — обясни той и се облегна на касата на вратата. — Тази сутрин, докато ти спеше, го проучих. Щях да ти кажа, щом станеш, но ти избяга като подгонена от дявола и не ми даде възможност.

Сведох поглед. Не можех да понеса да го гледам в очите.

— Не искам да говорим за това. Не съм толкова повърхностна, че да оставя моите… — Как можех да ги нарека? — Моите колебания за снощи да ми попречат да спра един убиец. Но смятам, че е най-добре да не засягаме въпроса.

Той продължи да се усмихва.

— Колебания? О, Котенце. Разбиваш сърцето ми.

Това ме накара да вдигна глава. Подиграваше ли ми се? Не можех да преценя.

— Да се съсредоточим върху приоритетите. Ако искаш, ще, ъ-ъ, поговорим за това по-късно. След клуба. Изчакай тук, докато си стегна багажа.

Той задържа вратата отворена.

— Не е нужно, донесох работното ти облекло. След теб.