Обречена на ранен гроб [bg]

— Не.

Помислих си го, но не бях тази, която го каза. Влад измести Тейт сякаш не беше там.

— Грегор показа, че няма да я остави на мира, а ти не можеш да я защитиш от него. Само ще убиеш войниците си, а и нея също, за кратко време. Тя може да дойде с мен, докато реши какво иска да прави.

— Съмнявам се, че намеренията ти са почтени — каза Спейд със светещи в зелено очи.

— Ако Боунс беше загрижен за намеренията ми, той щеше да е тук и да ги следи — отговори Влад. Протестът на Тейт не помагаше. Настроението бързо ставаше опасно. — Защитаваш изоставена любовница, а не жената на най-добрия си приятел. Защо не се съсредоточиш върху собствения си любовен живот, след като си бил немарлив на този фронт и преди.

Ако беше възможно вампир да пребледнее, Спейд току-що го направи. Напомнянето на Влад за Гизелда, годеницата на Спейд, която е била убита, не ми беше убягнало. Бързо, преди нещата да станат неспасяеми, застанах между Спейд и Влад. Не се притеснявах, че Влад може да бъде наранен. Притеснявах се, че ако Спейд го докосне, Влад ще го изгори за смърт.

— Спейд, каквото и да си мислиш, Боунс показа кристално ясно, че между нас всичко е свършило. Вината е моя, че не го приех. Тейт… не мога да се върна. Няма връщане назад. — Боже, само ако имаше. — Влад, каква е цената ти? Вампирите винаги имат такава, така че какво искаш, ако дойда с теб, докато уредя нещата?

Влад изглежда го обмисляше.

— Ще приема пиенето от кръвта ти като справедлива цена.

— Съгласна. — Или Продадено! — на вампира с меднозелените очи.

Спейд кръстоса ръце.

— Няма начин да те оставя да заминеш с него.

Не стигай до физическа разпра, изпратих към Влад, виждайки как устната му се извива при предизвикателството. Спейд е мой приятел, дори и да не е прав. Без закуска за теб, ако го опечеш. Това се отнася и за Тейт, след като изглежда така, сякаш ще се хвърли на пътя ни.

— Помирисвам ли пушек? — попита Влад с онази малка усмивка, която никога не напускаше лицето му.

С това, по стените започнаха да пълзят пламъци. Изглеждаха като оранжеви и червени змии, появили се магически и растящи. И растящи.

Спейд започна да проклина и отиде до чешмата, пълнейки най-близките съдове е вода, докато викаше за подкрепление.

— Ако сте бързи, ще ги угасите за нула време — увери ги Влад, подавайки ми ръка. — Може ли?

Да остана можеше да причини по-големи щети. Тримата щяха да стигнат до бой, знаех, и никаква намеса нямаше да ги спре. Тейт вече не действаше рационално. Той сграбчи рамото на Влад… а след това полетя към тавана. И двамата, съдейки по звука. Надолу сред пламъците заваляха отломки.

Влад дори не мигна.

— Това е предупреждение. Следващото няма да е.

Хвърлих последен поглед към дупката в тавана и горящите стени, преди да поема ръката на Влад, все още замаяна от изминалите петнадесет минути.