Зовът на барабана [bg]

Ютроклъс се появи иззад каютата, носеше дълъг дебел кол от светло дърво, с петна по края, които свидетелстваха за честата му употреба. Заби кола до баржата, натисна го с цялата си тежест и блъсна с огромно усилие.

Аз скочих, когато Джейми излезе от сенките с такъв кол в ръка. Не го бях чула заради шума и виковете. Не ме погледна, съблече ризата си и по знак на моряка заби кола.

На четвъртия опит усетих вибрация в корпуса и леко потрепване, когато нещо помръдна. Окуражени, Джейми и морякът натиснаха по-силно и внезапно корпусът се освободи с резониращ тътен, който накара Роло да вдигне глава и да излае стреснато.

Ютроклъс кимна на Джейми, усмихнат под лъскавия слой пот, и взе кола от него. Джейми му кимна усмихнат и вдигна ризата си от палубата, после се обърна към мен.

Аз се сковах, а Роло помръдна уши, но Джейми като че ли нямаше намерение да ми се кара или да ме изхвърли през борда. Наведе се, погледна ме смръщен на люшкащата се светлина на фенера.

— Как си, сасенак? Не знам дали наистина си позеленяла, или е от светлината.

— Добре съм. Малко само съм разтърсена. — Повече от малко, ръцете ми още бяха лепкави и знаех, че треперещите ми колене няма да ме удържат, ако стана. Преглътнах с усилие и се закашлях, като се ударих по гърдите.

— Може и да си въобразявам, но сякаш пръстенът заседна в гърлото ми.

Той присви очи замислено, после се обърна към Фъргъс, който се появи от каютата и се приближи.

— Попитай капитана дали мога да видя за малко лулата му, Фъргъс. — Обърна се, навлече ризата през главата си и изчезна, но след миг се върна с чаша вода.

Посегнах с благодарност към нея, но той я отдръпна.

— Не още, сасенак. Благодаря, Фъргъс. Сега ще донесеш ли една празна кофа? — Взе мръсната лула от объркания Фъргъс, пъхна палец в отвора ѝ и започна да изстъргва нагара от него.

После обърна лулата, изтърси от нея кафявите кори и влажните парченца от недоизгорял тютюн в чашата с вода и я разбърка с почернелия си пръст. Щом приключи с приготовленията, ме погледна над ръба на чашата с леко зловещо задоволство.

— Не — казах аз. — О, не.

— О, да — рече той. — Ела насам, сасенак. Това ще те излекува.

— Аз просто… ще почакам — отвърнах. Скръстих ръце на гърдите си. — Все пак благодаря.

Фъргъс вече се беше появил с кофата и изви силно вежди. Джейми я взе от него и я стовари на палубата до мен.

— Вече съм го правил по другия начин, сасенак — информира ме той. — И е доста по-гадно, отколкото си мислиш. А и не е приятно на кораб, сред други хора, нали? — Сложи ръка на тила ми и притисна чашата към устните ми. — Това ще е по-бързо. Хайде, давай; изпий го всичкото.

Стиснах здраво устни; миризмата от чашата беше достатъчна да ми се преобърне стомахът заради комбинацията от смрадта на тютюн, гледката на гнусната кафява течност, коричките, които се носеха под повърхността, и спомена за кафявите храчки, които капитан Фрийман плюеше зад палубата.