Зовът на барабана [bg]

— Да не си посмял да ги пипнеш! — казах аз и стиснах един мускал до гърдите си. Отворих тапата и излях съдържанието му в лицето на мъжа.

Като повечето смеси на Роулингс, и тази съдържаше висок процент алкохол. Мъжът ахна, политна назад и очите му се насълзиха.

Възползвах се от момента да грабна една глинена бутилка с ейл и да го ударя по главата с нея. Чу се задоволително туп, но явно не го халосах достатъчно силно, защото той само се олюля, после се изправи и се хвърли към мен.

Замахнах за още един удар, но някой стисна китката ми в желязна хватка.

— Моля за извинение, скъпа госпожо Фрейзър — каза любезен, познат ирландски глас. — Но наистина не мога да ви позволя да му разбиете главата. Тя не е особено красива, но ще му трябва да си слага шапката на нея.

— Проклета кучка! Тя ме удари! — Мъжът, когото бях ударила, се държеше за главата, разкривил лице от болка.

Бонет ме изведе на палубата, беше извил болезнено ръката ми зад гърба. Вече почти съмваше; реката сияеше като сребро. Аз се вгледах усилено в нападателите ни; смятах да ги разпозная, ако ги видим отново, въпреки маските.

За нещастие светлината осигуряваше и на тях по-добра видимост. Мъжът, когото бях ударила и който явно ме беше намразил, хвана ръката ми и опита да свали пръстена.

Издърпах ръката си и замахнах да го ударя, но ме спря многозначителната кашлица на Бонет, който бе пристъпил към Иън и държеше пищова си на сантиметри от лявото му ухо.

— Най-добре му го дайте, госпожо Фрейзър — рече той любезно. — Опасявам се, че господин Робъртс иска някаква компенсация за вредата, която му нанесохте.

Аз свалих златния пръстен, ръцете ми трепереха едновременно от страх и гняв. Със сребърния беше по-трудно; той спря на кокалчето ми и не искаше да се разделя с мен. И двата пръстена бяха влажни и хлъзгави от потта, усещах метала топъл под внезапно измръзналите ми пръсти.

— Дай ги. — Мъжът ме блъсна грубо в рамото, после протегна широка мръсна длан за пръстените. Аз посегнах неохотно към него, като ги държах в шепата си — а после, по импулс, който нямах време да обмисля, вдигнах ръка към устата си.

Главата ми се удари в стената на каютата с тътен, когато мъжът ме блъсна назад. Мазолестите му пръсти стиснаха бузите ми и бръкнаха в устата, за да извадят пръстените. Аз се извих и преглътнах с усилие, устата ми се напълни със слюнка и вкус на метал, или от среброто, или от кръв.

Захапах и той отскочи назад с вик; единият пръстен явно изскочи от устата ми, защото чух тих метален звън, а после започнах да се давя, защото другият пръстен се плъзгаше по хранопровода ми — твърд и кръгъл.

— Кучка! Ще ти разпоря шибаното гърло! Ще идеш в ада без пръстените си, проклета курво! — Видях разкривеното му от гняв лице и внезапно проблясване на нож. Тогава нещо ме удари силно, събори ме и се озовах на палубата под тялото на Джейми.