Зовът на барабана [bg]

По-висок мъж се появи отнякъде и изби пищова от ръката му, преди изстрела.

— Не хаби барута, глупако. — Посочи към Троклъс и гръмогласно протестиращия капитан Фрийман, които бяха водени към нас. — Как ще ги пазиш с празно оръжие?

По-ниският хвърли зъл поглед към Роло, но насочи пищова си към корема на Фрийман.

Роло издаде странен звук, ниско ръмжене, примесено със скимтене от болка, и аз видях тъмно петно на палубата под треперещото му тяло. Иън се беше навел над него и галеше безпомощно главата му. Вдигна глава и видях, че по бузите му лъщят сълзи.

— Помогни му, лельо — каза той. — Моля те, помогни!

Аз се задействах импулсивно, а високият пристъпи напред и протегна ръка да ме спре.

— Искам да помогна на кучето — казах.

— Какво? — извика гневно по-ниският.

Високият беше с маска — всъщност установих, че всички са с маски, когато очите ми свикнаха със сумрака. Колко ли бяха? Беше невъзможно да се каже заради маската, но ми се стори, че високият се усмихва. Той не отговори, само направи рязко движение с пищова и ме остави.

— Здравей, момче — казах тихо и коленичих до кучето. — Не хапи, ти си добро кученце. Къде е ранен, Иън, знаеш ли?

Иън поклати глава и подсмръкна.

— Някъде отдолу. Не мога да го обърна.

И аз не възнамерявах да обръщам огромното куче. Опитах се да поверя за пулс на шията, но пръстите ми потънаха в гъстата козина и не усетих нищо. Тогава, по някакво вдъхновение, хванах предната му лапа, прокарах ръка по нея и пръстите ми стигнаха до сгъвката.

Да, ето го; стабилен пулс, усещах го съвсем ясно. По навик започнах да броя, но бързо се отказах, нямах представа какъв е нормалният пулс на кучетата. Но беше стабилен; не припърхваше, нямаше аритмия, не беше слаб. Това бе много добър знак.

Друг добър знак беше това, че Роло не беше изгубил съзнание, големият крак, който притисках под лакътя си, беше напрегнат като пружина, а не отпуснат безжизнено от шока. Кучето издаде протяжен, висок звук, нещо средно между вой и рев, започна да дращи с нокти и издърпа крака си от мен, за да се изправи.

— Не мисля, че е тежко ранен, Иън — казах с облекчение. — Виж, съвзема се.

Роло се изправи с олюляване. Разтърси силно глава и рошавата козина се разлюля от главата до опашката. Кървави капки се разлетяха и се посипаха като дъжд по палубата. Големите жълти очи се взираха в ниския мъж с ясен и изпълнен със злоба поглед.

— Спри го, или ще го застрелям! — В гласа на крадеца се чуваше паника, а дулото на пищова се насочи несигурно между малката група затворници и озъбената муцуна на Роло.

Иън трескаво развързваше ризата си, свали я и уви с нея главата на Роло, който се мяташе диво и надаваше недоволно ръмжене. Кръвта веднага изби по жълтия плат — вече виждах, че идва от плитка драскотина на рамото на кучето. Явно куршумът само го беше одраскал.

Иън мрачно обузда Роло и го принуди да седне, като мърмореше заповеди на покритата му глава.