Зовът на барабана [bg]

Наближаваше полунощ, когато спряхме близо до една горичка за почивка. Времето се беше променило; още беше горещо и влажно, но сега въздухът носеше и дъх на буря, а храстите се движеха леко от въздушните течения или от малки нощни животинки, които бързаха да се скрият преди бурята.

Бяхме почти в края на приливната сила; оттук трябваше да се движим с платното и кола, а капитан Фрийман се надяваше да хванем добър вятър благодарение на бурята. Трябваше да си починем добре преди това. Свих се в гнездото ни на кърмата, но не можах да заспя веднага, макар че беше късно.

По преценка на капитана щяхме да стигнем до Крос Крийк следващата вечер или вдругиден. Бях изненадана с какво нетърпение очаквам пристигането ни; два месеца едва свързвахме двата края по пътищата и вече копнеех за някакво убежище, колкото и временно да е то.

Бях запозната с представите за роднинство и гостоприемство на планинците, затова не се тревожех как ще бъдем приети. Джейми явно не се притесняваше от факта, че не е виждал тази леля от четиридесет години, и бе сигурен в сърдечния прием. А аз бях сигурна, че е прав. В същото време не можех да не мисля с голямо любопитство за Джокаста Камерън.

Децата на стария Червен Джейкъб, който бе построил замъка Леох бяха пет. Майката на Джейми, Елън, беше най-голямата. Джокаста — най-малката. Джанет, другата сестра, бе умряла, също като Елън, много преди да се запозная с Джейми, но познавах двамата братя, Колъм и Дугал, доста добре, и затова не можех да не се чудя що за човек е Джокаста Макензи от Леох.

Висока, помислих си, като погледнах към Джейми, свит кротко на палубата до мен. Висока и може би червенокоса. Те всичките бяха високи, — дори Колъм, който страдаше от осакатяващо дегенеративно заболяване, е бил висок навремето — светли като викинги, с червеникав оттенък, който варираше от пламтящото червено на косата на Джейми до тъмночервеникавото на чичо му Дугал. Само Колъм беше тъмен.

Като си спомних Колъм и Дугал, изпитах известно безпокойство. Колъм бе умрял преди Калоден, от болестта си. Дугал бе загинал в навечерието на битката — убит от Джейми. Беше при самозащита — всъщност в моя защита — и просто една от многото жертви в онзи кървав април. И все пак се питах дали Джейми е помислил какво ще каже, след като ни посрещнат в Ривър Рън и се стигнеше до по-задушевни разговори от типа на: „О, а кога видя за последно еди-кой си?“