Зовът на барабана [bg]

Светлите очи на Бонет спряха на лицето на Иън; бяха зелени, с цвят на обелено гроздово зърно. Имаше дълбока трапчинка на едната буза, сякаш Бог бе притиснал палеца си там, за да го бележи, но очите му бяха студени като водите на река по изгрев.

— Не си ли чел Писанието, момче? — Бонет поклати неодобрително глава и изцъка с език. — Една добродетелна жена е по-скъпа от рубини; по-скъпа е от перли.

Отвори ръка, все така усмихнат, и светлината на фенера озари три скъпоценни камъка: смарагд, сапфир и тъмния огън на черен диамант.

— Сигурен съм, че господин Фрейзър ще се съгласи с това, нали, сър? — Плъзна ръка в жакета си и я извади празна.

— Все пак — рече той, студените очи отново се насочиха към Иън — човек може да изплати дълга си всякак. — Усмихна се, не особено приятно. — Макар че ти сигурно си още много млад, за да знаеш това. Радвай се, че не искам да ти дам урок.

Обърна се и кимна на другарите си.

— Взехме това, за което дойдохме — рече рязко. — Хайде. — Стъпи на перилата и скочи, стовари се със сумтене на калния речен бряг. Хората му го последваха, а Робъртс ми хвърли зъл поглед, преди да се пльосне тромаво в плитчините.

Четиримата мъже изчезнаха в храстите и чух цвиленето на кон в мрака. На баржата цареше тишина.

Небето беше с цвят на въглен, гръмотевица изтътна в далечината, светкавица просветна на хоризонта.

— Копелета.

Капитан Фрийман се изплю настрани и се обърна към помощника си.

— Грабвай кола, Троклъс — каза той и тръгна към руля, като подръпваше бричовете си нагоре.

Останалите бавно се размърдаха. Фъргъс погледна към Джейми, запали фенера и изчезна в каютата, където го чух, че започна да разчиства. Иън седеше прегърбен на палубата, свел тъмнокосата си глава над Роло, и попиваше раната му с ризата си.

Не исках да поглеждам към Джейми. Претърколих се на колене и изпълзях бавно към Младия Иън. Роло ме гледаше с жълтите си очи, но не възрази срещу присъствието ми.

— Как е той? — попитах доста дрезгаво. Усещах пръстена в гърлото си и преглътнах с усилие няколко пъти.

Младият Иън вдигна поглед; лицето му беше безизразно и бледо, но очите светеха.

— Добре е — каза тихо. — Лельо, ти добре ли си? Не си ранена, нали?

— Не — отвърнах и опитах да се усмихна успокояващо. — Добре съм. — Едно място на тила ме болеше и ушите ми още звънтяха леко; жълтият ореол около фенера като че ли трептеше и се издуваше и свиваше с ритъма на сърцето ми. Едната ми буза беше ожулена и си бях ударила лакътя. Имах забита треска в дланта, но общо взето бях невредима, физически. Иначе не съвсем.

Не погледнах към Джейми, който стоеше на около шест крачки зад мен, но усещах присъствието му, страховито като буреносен облак. Иън, който можеше да го види над рамото ми, изглеждаше леко разтревожен.

Палубата проскърца и лицето на Иън се отпусна. Чух гласът на Джейми в каютата, звучеше почти спокойно, когато попита нещо Фъргъс, после затихна сред шума от бутане и влачене, докато мъжете оправяха мебелите и събираха разпилените провизии. Аз издишах бавно.