Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? — изненада се тя. — Какво друго ти каза Котън?
Той не отговори и се насочи към вътрешността на къщата. Столове с кожени облегалки, диван с разделящи се секции, ютени килими върху излъсканите дъски на пода. Всичко беше чисто и подредено. Стените и масичките бяха отрупани с фотографии в дървени рамки. Веднага ставаше ясно, че Роуланд е спортен тип. За това свидетелстваха купите и трофеите между снимките — повечето от тях на деца и внуци. От верандата се виждаше далечният край на езерото. Къщата сякаш бе кацнала на брега на малко заливче.
Дейвис се залови да отваря вратичките на шкафовете и да издърпва чекмеджетата.
— Какво правиш? — попита тя.
Той се насочи към кухнята.
— Просто се опитвам да усетя атмосферата.
Отвори вратата на хладилника и добави:
— От съдържанието на хладилниците научавам много неща.
— Наистина ли? Какво научи от моя?
Малко преди да тръгнат на път, той се беше пъхнал в нейния хладилник, търсейки нещо за пиене.
— Научих, че не готвиш. А оскъдното му съдържание ми напомни за студентските години.
— А тук? — усмихна се тя.
— Хърбърт Роуланд е диабетик — отвърна той и посочи ампулите с надпис „Инсулин“ и името на собственика.
— Е, не е чак толкова трудно.
— Освен това обича изстудено уиски — добави Дейвис. — При това качествено, „Мейкърс Марк“.
Трите бутилки заемаха най-горния рафт.
— Ти пиеш ли?
Дейвис затвори вратата на хладилника.
— От време на време нямам нищо против чашка шейсетгодишно „Макалън“.
— Да се махаме от тук — подкани го Стефани.
— Нали искаме да помогнем на Роуланд? Някой се готви да го убие, при това по неочакван за него начин. Трябва да проверим и другите стаи.
Тя все още не беше убедена. Излезе в коридора и замръзна на място. Покрай една врата за миг се мярна сянка. В главата й светна предупредителна лампичка. Ръката й се плъзна под връхната дреха и измъкна тежката служебна берета. Дейвис я видя и учудено вдигна вежди.
— Дошла си въоръжена?
Стефани опря показалец до устните си и махна към вратата.
— Имаме си компания — раздвижиха се беззвучно устните й.
Чарли Смит напрегна слух. Двамата непознати бяха проникнали в къщата, принуждавайки го да се оттегли в спалнята и да затвори вратата. Осъзна, че е в беда, в момента, в който мъжът каза, че иска да провери стаите. Не беше въоръжен. По принцип използваше пистолет само в краен случай. А сега това беше невъзможно, защото беше летял със самолет от Вирджиния до Флорида. Освен това пистолетите не са най-доброто средство, когато искаш да причиниш нечия „естествена“ смърт. Те привличат внимание, оставят улики и повдигат въпроси.
Тази къща би трябвало да е празна. В справката беше изрично отбелязано, че всяка сряда Хърбърт Роуланд работи на доброволни начала в местната библиотека до пет часа следобед. Съпругата му беше заминала, а до пет имаше твърде много време. Улови част от разговора между непознатите. Повече лични, отколкото професионални неща. Жената изглеждаше нащрек. Ситуацията коренно се промени, когато чу въпроса на мъжа: Дошла си въоръжена?
Трябваше да изчезва, но беше попаднал в капан. Никой от четирите прозорци в спалнята не предлагаше възможност за незабелязано бягство.
От спалнята се влизаше в баня, а стената от двете страни на вратата беше заета от големи вградени гардероби. Трябваше да направи нещо, при това бързо.
Стефани отвори вратата на спалнята. Широкото двойно легло беше оправено. Вратата на банята беше открехната. През четирите прозореца нахлуваше ярка дневна светлина, по персийския килим играеха весели отблясъци.
— Има ли призраци? — подхвърли зад гърба й Дейвис.
— Фалшива тревога — поклати глава тя.
После забеляза нещо. Единият гардероб с плъзгащи се врати явно беше на мисис Роуланд. Имаше и друг, по-малък, с обикновени вратички на панти. Не можеше да види какво има вътре, тъй като беше разположен под прав ъгъл в нещо като антре, от което се влизаше в банята. Вниманието й беше привлечено от пластмасовата закачалка на вратата, която леко се поклащаше. Леко, но достатъчно.
— Какво има? — попита Дейвис.
— Нищо — отвърна тя. — Прав си. Просто съм изнервена от незаконното ни проникване.
Дейвис или не беше забелязал нищо, или реагираше по правилния начин.