![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Бъдещето ми е на карта. Защо да не науча всичко, което мога?
Тази стилна жена нямаше никакви колебания по отношение на езика и начина на изразяване. Беше умна, красива и интересна и все пак нещо около Кристел Фалк изглеждаше не на място. Обзе го същото чувство, което изпита при първата си среща с Касиопея Вит във Франция миналата година. Привличане, смесено с предпазливост.
С какво го привличаха силните жени, изтъкани от дълбоки противоречия? Бившата му съпруга Пат също беше трудна личност. Такива бяха и всички партньорки, с които беше имал отношения след развода, включително Касиопея. А сега и тази немска наследница, която притежаваше красота, ум и кураж.
Извърна глава към прозореца и насочи поглед към сградата на кметството в неоготически стил с остри кули в двата края. На едната от тях имаше часовник, който показваше пет и половина. Кристел проследи погледа му.
— Нека ви разкажа една история. Храмът се намира точно зад кметството. Карл ги свързал с вътрешен двор, заобиколен от сградите на двореца. През четиринайсети век, когато била построена общината на Аахен, входът бил преместен от северната страна, гледаща към вътрешния двор, на южната, гледаща насам. Направили го в чест на новата гражданска независимост. Хората имали друго самочувствие и символично обърнали гръб на църквата. — Тя посочи към фонтана в центъра на Марктплац. — Статуята отгоре е на Карл. Забележете, че и тя е с гръб към храма. Ново утвърждение на свободния дух, този път от седемнайсети век.
Малоун се възползва от поканата и погледна навън към заведението, от което дебнеше Изпития. Сградата с дървена облицовка напомняше английски пъб. Вслуша се в околната многоезична глъч, примесена с потракването на прибори. Внезапно откри, че вече не възразява — нито открито, нито вътрешно, вече не търси аргументи за продължаващото си присъствие тук. Вместо това в главата му се появи нова идея. Студената хладина на оръжието в джоба му го караше да се чувства по-сигурен. В същото време не забравяше, че са му останали само пет патрона.
— Можем да го направим — промълви тя.
— Ние? — обърна се да я погледне той.
— Да. Важното е да го направим именно ние.
Очите й светнаха в очакване. Но Малоун отново беше обзет от съмнения.
37
Шарлот
Чарли Смит се беше втурнал към гардероба, без да разсъждава. С облекчение установи, че е достатъчно дълбок, и бързо се скри зад окачените дрехи. Нарочно остави вратичката открехната, надявайки се, че така нещата ще изглеждат по-невинни. После двамата непознати влязоха в спалнята. След няколкото реплики, които си размениха, в душата на Чарли се промъкна надеждата, че скривалището ще се окаже надеждно. Те решиха да си тръгнат и не след дълго входната врата се отвори, а след това меко се захлопна.
Този път се размина на косъм. Не беше очаквал подобно нещо. Кои бяха тези двамата? Дали да не информира Рамзи?
Не, не. Адмиралът даде да се разбере, че не желае контакти преди изпълнението на трите задачи.
Промъкна се към прозореца и проследи с очи колата, която се отдалечаваше. Двата силуета в нея се очертаваха съвсем ясно. Чарли се гордееше със задълбочената подготовка на операцията. Хората робуват на навиците си. Включително и онези, които са убедени, че нямат такива. Хърбърт Роуланд водеше прост живот, наслаждаваше се на почивката край езерото в компанията на съпругата си. Но този живот също се подчиняваше на рутината. По някое време щеше да се прибере, вероятно с храна за вкъщи, щеше да си сложи инжекцията и да седне да вечеря. А после щеше да изпие някоя и друга чаша уиски и да си легне, без да подозира, че това е последният ден в живота му.
Поклати глава, страхът го напусна. Странен начин да си изкарваш хляба, но някой трябва да върши и тази работа. Разполагаше с няколко свободни часа и реши, че спокойно може да се върне в града и да отиде на кино. Може би да хапне и един стек в „Рутс Крис“. По-късно щеше да се върне.
Стефани мълчеше. Колата се носеше по черния път, който водеше към шосето. В един момент се обърна, но къщата вече беше изчезнала. Обграждаше ги гъста гора. Беше подала ключовете на Дейвис с молбата да шофира. За късмет той не бе попитал нищо и просто бе седнал зад кормилото.
— Спри.
Чакълът под колелата изскърца и колата закова на място.
— Дай ми номера на мобилния си телефон.