Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Стомахът му болезнено се сви. Нямаше начин да е бил проследен от хората на Рамзи. Уви, беше насочил цялото си внимание върху тях, без да вижда нищо друго.
— Не сте от Берлин, нали?
— Nein — поклати глава непознатият. — Аз съм нещо съвсем различно.
34
Аахен
13:20 ч.
Малоун с възхищение оглеждаше една от последните останки от империята на Каролингите, известна по онова време като църквата „Света Богородица“, а днес като параклиса на Карл Велики. Сградата се състоеше от три отделни блока. Самостоятелна готическа кула. Кръгла средна част, свързана посредством покрит мост с кулата. Куполът беше нагънат — нещо необичайно за епохата. И накрая висока и тясна постройка с плосък покрив и многобройни прозорци с матирани стъкла. Започната в края на VIII и строена до средата на XV век, тя беше оцеляла сякаш по чудо. Особено през последната война.
Някога църквата била свързана с кралския дворец посредством редица дървени постройки. В тях се помещавали военен гарнизон, съдебни зали, имало и отделно крило за краля и неговото семейство. Палатите на Карл Велики. Днес бяха останали само вътрешният двор, параклисът и основите на кметството, издигнато в средата на XIV век. Останалото беше изчезнало през вековете.
Влязоха през древния западен портал, който не се виждаше от улицата. Три каменни стъпала ги отведоха надолу, към вътрешна тераса в бароков стил с варосани стени.
— Тези стъпала имат особено значение — каза Кристел. — Те показват с колко се е издигнала земната повърхност от времето на Карл.
Малоун си спомни обясненията на Доротея за Ото III.
— Тук долу ли са открили гробницата на Карл? — попита той. — И книгата, която е притежание на Доротея?
Кристел кимна.
— Според някои изследователи Ото III прокопал дупка в пода и открил краля в седнало положение, положил пръст върху един пасаж от Евангелието на Марк. Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а навреди на душата си?
Той долови цинизма в думите й.
— Според други Фридрих Барбароса е открил гробницата през хиляда сто шейсет и пета година. Тялото било положено в мраморен ковчег. Римският саркофаг е изложен в съседната зала. Предполага се, че Барбароса е подменил една позлатена ракла, която се намира ей там, на мястото на хора. — Ръката й махна към вътрешността на параклиса.
Зад олтара се виждаше осветена витрина, в която беше изложен златен реликварий. Напуснаха терасата и слязоха в самия параклис. Вляво и вдясно се виеха пътеки, но вниманието му беше привлечено от центъра на вътрешния октагон, едва-едва осветен от прозорчетата, разположени високо горе, под сводестия покрив.
— Хексадекагон, в който е вплетен октагон — прошепна той.
Куполът се опираше на осем двойни масивни колони. Високи арки се издигаха към галериите над тях. Всичко беше свързано посредством стройни колонади, мраморни мостчета и ръчно изковани решетъчни конструкции.
— Три века след своето построяване това била най-високата сграда на север от Алпите — поясни Кристел. — На юг отдавна са използвали камък за градежа на храмове, арени, дворци, а по-късно и църкви, но този тип строителство е било напълно непознато на германските племена. Това тук е първият опит да се изгради каменен свод извън района на Средиземноморието.
Той вдигна глава към високия купол.
— Малко от това, което виждате, е останало от времето на Карл Велики — продължи тя. — Самата конструкция, разбира се. Плюс онези трийсет и шест колони на второто ниво. Част от тях са оригинални, докарани от Италия от Наполеон. Откраднал ги по време на своето управление, но по-късно ги върнали обратно. Осемте бронзови решетки между арките също са оригинални, но всичко останало е било добавено по-късно. Каролингите боядисвали храмовете си в бяло, а цветове използвали само за вътрешните стени. По-късно християните добавили известна елегантност. Това си остава единствената все още съществуваща църква на немска земя, построена по заповед на Карл.
Той изви врат, за да разгледа златистата мозайка от вътрешната страна на купола. Облечените изцяло в бяло двайсет и четири мъдреци поднасяха златните си корони в знак на преклонение пред Агнеца. Ако не грешеше, беше сцена от Откровението на свети Йоан. Стените под купола бяха покрити с още мозайки. Дева Мария, Йоан Кръстител, Христос, архангел Михаил, Гавраил. Между тях се виждаше и самият Карл. Дълга верига от ковано желязо, чиито звена се удебеляваха с приближаването си към тавана, крепеше огромен канделабър във формата на колело. Повърхността му беше покрита със сложни златни инкрустации.