![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Доротея рядко си прави труда да слиза в подземията на „Райхсхофен“. И едва ли знае какво се съхранява там.
— Кой според вас е убил жената от лифта?
— Доротея! — мрачно отвърна тя.
— Защо?
— Вече трябва да сте наясно, че сестра ми е почти напълно лишена от съвест — сви рамене Кристел.
— Вие двете сте най-странните близначки, които съм виждал.
— Фактът, че сме родени в един и същ час, съвсем не ни прави еднакви. Винаги сме се държали на дистанция. Така ни харесва.
— А какво ще стане, когато наследите огромното фамилно състояние?
— Мама се надява, че този поход към истината ще изглади различията помежду ни.
Той усети скептицизма й и внимателно я погледна.
— Мислите, че няма да стане, така ли?
— И двете обещахме да опитаме.
Очите му отново пробягаха по вътрешността на храма. На няколко крачки от тях се издигаше внушителният олтар. Кристел забеляза интереса му.
— Според някои изследователи парапетът пред олтара е бил изработен от златото, което Ото III открил в гробницата на Карл.
— Вече знам какво ще ми кажете. Никой не е сигурен в това.
Обясненията й до този момент бяха подробни, което съвсем не означаваше, че са правилни. Той погледна часовника си и стана.
— Мисля, че е време да хапнем нещо.
— Няма ли най-напред да свършим тук? — озадачено попита тя.
— Стига да знаех как — отвърна с въздишка той.
Преди да влязат, се бяха отбили в магазинчето за сувенири, където научиха, че храмът е отворен до седем вечерта, а последната туристическа обиколка ще започне в шест. По рафтовете се виждаха доста туристически справочници, някои от тях на английски, но повечето на немски.
— Трябва да си починем и да хапнем нещо.
— Марктплац е съвсем наблизо.
— След вас, моля — наведе почтително глава той.
35
Шарлот, Северна Каролина
11:00 ч.
Чарли Смит беше облечен с избелели джинси, тъмна риза и ботуши със стоманени върхове, закупени само няколко часа по-рано от „Уолмарт“. Чувстваше се като каубой, току-що измъкнал се от шофьорската седалка на прашния джип. Движението по двупосочния път северно от Шарлот беше слабо, позволявайки спокойно пътуване. В момента стоеше под замръзналите дървета и наблюдаваше къщата. Знаеше добре нейната история.
Хърбърт Роуланд беше купил парцела, когато беше на трийсет и няколко, а самата къща беше построил след двайсет години. Две седмици след уволнението си от флота беше наел фургон за пренасяне на покъщнината. И от десет години живееше спокойно на брега на езерото заедно със съпругата си.
По време на полета от Джаксънвил Смит изчете работното досие. Роуланд имаше два стари проблема от медицински характер. Първият беше диабет, инсулинозависим, придобит на сравнително ранна възраст. Контролиран с редовни дози инсулин. Вторият беше страстта му към чашката, най-вече уиски. Истински познавач, той отделяше солидна част от пенсията си за отбрани марки, които купуваше от скъп магазин за алкохол в Шарлот. Пиеше само вкъщи, вечер, в компанията на жена си.
Записките му, направени още миналата година, предполагаха свързана с диабета смърт. Която задължително не трябва да изглежда подозрителна и изисква сериозно обмисляне.
Вратата се отвори и Хърбърт Роуланд излезе под яркото слънце, качи се в един мръсен форд „Тундра“ и бързо потегли. Не се виждаше втора кола, принадлежаща евентуално на жена му. Смит остана в храсталаците още десетина минути, след което реши да рискува. Приближи се до входната врата и почука. Никой не отговори. Почука още веднъж. Справянето с ключалката отне по-малко от минута. Предварително беше осведомен, че алармена инсталация липсва. Роуланд я считаше за излишен разход.
Побутна вратата и предпазливо влезе. Шестото съобщение на телефонния секретар му достави нескрито удоволствие. Съпругата се обаждаше от дома на сестра си, за да предупреди, че ще се прибере вдругиден.
Плановете на Чарли претърпяха бърза промяна. Двата дни предлагаха шанс, който не биваше да пропуска.
Той се приближи към шкафа с ловни пушки. Роуланд беше страстен ловец. Чарли протегна ръка и погали една карабина. Той също беше привърженик на лова, но предпочиташе двукраките мишени.