![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Минимално и само с определена цел. Той е бил революционер в почти всяко свое начинание. Владетелите от неговата епоха са бойци и копиеносци, докато той е събирал учени и просветители.
— Но всичко потъва в забрава и през следващите четиристотин години Европа затъва в мрак. Промените започват едва след този дълъг период.
— Такава е съдбата на всички велики владетели — кимна Кристел. — Наследниците на Карл не притежавали неговата мъдрост. Той имал много съпруги, създал десетки деца. Никой не знае точния им брой. Първородният му син Пипин бил гърбав и това го лишило от шансове да наследи трона.
Споменаването на този недъг накара Малоун да си спомни за изкривения гръбнак на Хенрик Торвалдсен. Какво ли правеше датският му приятел? Той със сигурност бе чувал за Изабел Оберхойзер, а може би я познаваше и лично. Малко повече информация щеше да му бъде от полза. Но Торвалдсен щеше да попита защо все още е в Германия. Самият той нямаше отговор, затова беше излишно да търси услугите му.
— На по-късен етап Пипин бил лишен от наследство, тъй като новите съпруги на Карл родили здрави и жизнени момчета — добави Кристел. — Пипин се превърнал в заклет враг на баща си, но умрял преди него. В крайна сметка Луи бил единственият син на императора, който оцелял. Бил кротък, дълбоко религиозен, с влечение към науката, ненавиждал битките и му липсвало постоянство. На по-късен етап бил принуден да абдикира, предавайки властта в ръцете на тримата си синове. През 841 година те разделили империята помежду си. Едва в края на десети век тя била обединена отново от Ото Първи.
— И той ли е прибегнал до помощта на Светите люде?
— Никой не знае. Свидетелство за пряката им намеса в европейската култура са само контактите им с Карл. За тях се говори единствено в дневника на Айнхард, с който разполагам.
— Тогава как всичко е било запазено в тайна?
— Дядо е казал единствено на баща ми. Но той очевидно не му е обърнал внимание, защото не е бил наясно дали това не са поредните фантазии на объркания му ум. По-късно се свързал с американците. Но нито той, нито американците имали възможност да надникнат в книгата от гроба на Карл, в която се крият всички подробности. Книгата, която е притежание на Доротея. Така тайната била запазена.
— Тогава как дядо ви е открил нещо в Антарктида? — бързо попита той.
— Не знам. Но съм сигурна, че го е направил. Нали видяхте камъните?
— Кой ги притежава в момента?
— Най-вероятно Доротея. Със сигурност не е искала да попаднат у мен.
— Затова ли унищожи витрините с колекцията на дядо ви?
— Сестра ми никога не се е интересувала от онова, в което е вярвал дядо. И е способна на всичко.
Доловил леда в гласа й, Малоун реши да не я притиска повече. Сведе поглед към справочника пред себе си и се задълбочи в някаква скица на храма, която обхващаше вътрешните дворове и съседните сгради.
Комплексът с почти фалическа форма граничеше със стара леярна, превърната днес в хранилище, в което се влизаше през тясна вътрешна врата. Показана беше само двойната външна врата, през която бяха влезли преди малко. Тук тя имаше име — Вълчият портал.
— За какво мислите? — попита Кристел.
Въпросът го накара да вдигне глава.
— За книгата на Айнхард, която е у вас. Разполагате ли с пълен превод от латински?
— Да, имам го в компютъра си в „Райхсхофен“ — кимна тя. — Но от него няма кой знае каква полза. Айнхард говори за срещите на Наблюдателите с Карл. Важната информация най-вероятно се намира в книгата на Доротея. Нея Айнхард нарича „пълно обяснение“.
— Но дядо ви положително се е запознал с това обяснение.
— По всяка вероятност е така, но не можем да бъдем сигурни.
— Тогава какво ще стане, след като приключим с търсенето? Ние не разполагаме с книгата на Доротея.
— Мама очаква точно тогава да заработим заедно. Всяка от нас има своята роля, но задължително трябва да си сътрудничи с другата.
— Но вие и двете отчаяно се стремите да се сдобиете с всичко, за да нямате нужда една от друга.
Как успях да се забъркам във всичко това, отчаяно си помисли той.
— За мен наследството на Карл Велики е единственият начин да науча каквото и да било. Доротея вярва, че отговорът е в търсенията на „Аненербе“, но аз съм на друго мнение.
— Май знаете отлично какво мисли сестра ви — любопитно я погледна Малоун.