Наследството на Карл Велики [bg]

Кристел посочи към галерията на горното ниво.

— Тази част е била запазена единствено за владетелите. Там са били короновани трийсет свещени римски императори. Сядайки на трона и следвайки стъпките на Карл, те са получавали символично имперската власт. Никой от тях не е бил считан за законен владетел, преди да се възкачи на трона там горе.

Октагонът беше пълен със столове, заети от богомолци и туристи. Малоун намери едно свободно място в края на редицата, седна и вдигна глава.

— Е, добре. Защо сме тук?

— Айнхард е бил влюбен в математиката и архитектурата.

Той веднага долови неизказаното.

— Мислите, че е бил обучен от Наблюдателите?

— Огледайте още веднъж това място. Не ви ли се струва прекалено модерно за девети век? Пълно е с новости. Каменният свод горе е направо революционен. Онзи, който го е проектирал и построил, е знаел какво прави.

— Но какво общо има тази църква със завещанието на Айнхард?

— В него пише, че разбирането на небесната мъдрост започва с новия Йерусалим.

— Тук ли е той?

— Карл нарича църквата точно така.

В главата му изплува останалото.

— Откровението ще стане ясно в мига, в който бъде разкрита тайната на това чудотворно място. Изяснете целта на великото начинание, като използвате ангелското съвършенство при освещаването. Но пътят към небето ще се разкрие само на онези, които правилно оценят трона на Соломон и римското лекомислие.

— Имате добра памет.

— Още нищо не знаете.

— Не ме бива много в загадките. Специално с тази имах големи затруднения.

— Кой казва, че аз съм по-добър?

— Майка ми твърди, че имате завидна репутация.

— Радвам се, че съм издържал успешно изпита пред мама. Вече споменах, че тя май е избрала коя от вас да подкрепи.

— Тя се опитва да ни накара да работим заедно. Мисля, че на даден етап ще ми се наложи да обединя усилията си с Доротея. Но бъдете уверен, че ще направя всичко възможно да го избегна.

— Когато видяхте разбития шкаф в манастира, си помислихте, че е дело на Доротея, нали?

— Тя знаеше, че татко съхранява книжата си там. Но аз никога не съм й казвала как се стига до скривалището. Доскоро то изобщо не я интересуваше. Сега е ясно, че не е искала да имам достъп до документите.

— Но не е имала нищо против да работим заедно?

— Което продължава да ме учудва.

— Може би е решила, че няма полза от мен?

— Не мога да си представя защо.

— Това комплимент ли е?

Тя се усмихна. Малоун искаше да знае повече.

— Защо Доротея краде документите от манастира, но същевременно оставя оригинала на един от тях в замъка?