Наследството на Карл Велики [bg]

36

Аахен

17:00ч.

Малоун се наслаждаваше на добрия обяд. Ресторантът се намираше в дъното на триъгълния Марктплац, точно срещу сградата на общината. Преди да дойдат тук, влязоха в магазина за сувенири и купиха няколко справочника. После навлязоха в лабиринта на тесни павирани улички, от двете страни на които се издигаха солидни богаташки къщи, напомнящи за средновековието, макар че повечето от тях бяха построени преди петдесетина години, след унищожителните бомбардировки на Аахен по време на Втората световна война. Студеното време не пречеше на хората, които се тълпяха в магазините да избират коледни подаръци.

Изпития продължаваше да ги следи. В момента беше заел позиция в насрещното кафене. Малоун поиска маса в близост до прозореца, с добра видимост към площада.

Замисли се за преследвача. Фактът, че беше сам, сочеше две неща. Следенето беше дело или на аматьори, или на хора, които нямаха достатъчно средства, за да наемат професионална помощ. А може би Изпития се считаше за толкова добър, че не допускаше да бъде разкрит? Често се беше сблъсквал с прекалено самоуверени оперативни агенти.

Вече беше успял да прелисти три от справочниците. Кристел беше права. Карл Велики наистина бе считал църквата за своя „нов Йерусалим“. Векове по-късно Барбароса беше признал същото, дарявайки големия позлатен канделабър. В една от книгите имаше превод на надписа, който беше забелязал върху външния кръг на канделабъра. Тук се появяваш ти в картината, о, Свещени Йерусалим, небесен Цион, молитвен Храм на мира и надеждите за блаженство.

По-нататък се цитираше Ноткер, историк от IX век, който твърдеше, че Карл Велики е изградил храма „съгласно личните си представи“ за дължина, широчина и височина, обединени по символичен начин. Строителството започнало някъде между 790 и 800 г. след Христа, а храмът бил осветен на 6 януари 805 г. от папа Лъв III в присъствието на императора.

Малоун разгърна поредния справочник и вдигна глава.

— Предполагам, че имате задълбочени познания за времето на Карл.

— Това ми е специалността — отвърна Кристел и вдигна чашата с вино. — Управлението на Каролингите е преходен период за западната цивилизация. Преди тях Европа представлявала врящ котел от враждуващи племена, дълбоко невежество и пълен политически хаос. Карл създава първата централизирана държава северно от Алпите.

— Но след него всичко рухва. Империята се разпада, разкъсана и унищожена от сина му, а след това и от внуците му.

— Идеите му обаче са живи. Според него основната цел на държавата е да се грижи за благосъстоянието на своите поданици. За него селяните са разумни човешки същества, които заслужават внимание. Той управлява не за прослава, а в името на общото благо. Често твърди, че мисията му е да съхрани империята, а не да я разширява.

— И въпреки това е завладявал нови територии.