![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Дейвис го продиктува и тя го вкара в паметта на своя. После отвори страничната врата.
— Излез на асфалта и след известно разстояние спри. Чакай да ти се обадя.
— Какво си намислила?
— Имам едно предчувствие.
Малоун и Кристел пресякоха Марктплац. Наближаваше шест следобед. Слънцето висеше ниско над хоризонта. Времето бързо се влошаваше. Задуха леден северен вятър.
Тя го поведе към храма през стария вътрешен двор — павиран правоъгълник, очертан от отрупани със сняг дървета. Дължината му беше два пъти по-голяма от широчината. Околните сгради спираха вятъра, но не и студа. Наоколо тичаха и се боричкаха деца, а дворът беше изпъстрен с коледни сергии. Във всеки германски град имаше такива. Какво ли прави в този момент Гари? Синът му вече беше излязъл в коледна ваканция. Трябва да му се обади. Звънеше му на всеки два дни.
Децата хукнаха към новата атракция — мъж с увиснали бузи, облечен в червена шуба и с дълга шапка с пискюл на главата.
— Санта Клаус — обади се Кристел. — Нашият Дядо Коледа.
— Различен е — промълви Малоун.
Възползвайки се от навалицата, той вече беше установил, че Изпития продължава да ги следи. В момента се мотаеше пред сергиите, подредени около висок смърч, окичен с електрически свещи и разноцветни гирлянди. В носа го удари миризмата на врял оцет, или Gluhwein, както го наричаха местните.
На няколко метра от тях се виждаше сергия, на която дебели лелки с ръкавици предлагаха дълбоки кафяви купи, пълни с лютивата и гореща течност. Обърна се към съседната сергия, на която възрастен мъж продаваше някакви сладки.
— Какво е това?
— Местен деликатес. Хляб с джинджифил и други подправки.
— Да го опитаме.
Тя го погледна някак особено.
— Какво има? Аз обичам сладкиши.
Приближиха се до сергията и купиха две плоски и твърди хлебчета. Малоун захапа едното.
— Не е лошо.
Цялата постановка беше в чест на Изпития, с надеждата да приспи вниманието му. С удоволствие установи, че се получава. Преследвачът им продължаваше да стои пред сергиите, видимо самоуверен и отпуснат.
Скоро щеше да се мръкне. Малоун вече беше купил билети за последната туристическа обиколка на храма, която започваше в шест. В магазинчето за сувенири, откъдето бе взел и справочниците. Оттук нататък се налагаше да импровизира. От помощните материали беше научил, че храмът е обявен за световен паметник на културата от ЮНЕСКО. Всяко насилствено проникване и причиняването на щети би било сериозно престъпление. Но дали това означаваше нещо, особено след събитията в онзи португалски манастир и базиликата „Сан Марко“ във Венеция? Май беше на път да се превърне в експерт по унищожаване на световни исторически паметници.
Доротея влезе в централната гара на Мюнхен, на около два километра от Мариенплац. Тук пристигаха влакове от цяла Европа, вътрешните линии, метрото, трамваи и автобуси. Терминалът нямаше нищо общо с историческото наследство на града и представляваше модерна конструкция от бетон, стомана и стъкло. Електронните часовници показваха няколко минути след шест следобед.
Какво ставаше? Адмирал Лангфорд Рамзи май беше издал смъртна присъда на Уилкърсън, но тя го искаше жив. Защото го харесваше. Огледа се и почти веднага откри туристическата агенция. Уилкърсън не се виждаше никъде, но в замяна на това забеляза един мъж.
Висок, с еднореден костюм под вълненото палто и меки обувки. Около врата му имаше шалче „Бърбъри“ в убити тонове. Въпреки браздите на времето лицето му с приятни черти беше съхранило нещо детско. Стоманеносивите очи под очилата с метални рамки я огледаха с подчертано одобрение.
Беше съпругът й.
Вернер Линдауер.
— Добър вечер, Доротея — пристъпи към нея той.
Тя не знаеше какво да отговори. Бракът им беше навлязъл в своята двайсет и трета година. Съюзът им в началото беше продуктивен и криеше приятни очаквания. Но през последните десет години тя все по-трудно понасяше постоянното му мърморене и липсата на всякакъв интерес към околните. Единственото му положително качество беше любовта му към сина им Георг. Но момчето почина преди пет години и това събитие издълба огромна пропаст между тях. Вернер беше съсипан, тя също. Но двамата се справяха със скръбта по различен начин. Тя се затвори в себе си, той стана гневен. Тя заживя свой собствен живот, позволявайки му да стори същото. Всякакви емоционални контакти бяха прекратени.