Синовете на Спарта [bg]

Както бе обещал Клеарх, основното обучение беше продължило през почивните дни и през вечерите, но през по-голямата част от времето хората му просто вървяха. Трудно беше да останат непознати, след като са вървели рамо до рамо шейсет дни. Кир усещаше изградените нови връзки като железни обръчи. Беше научил с кои хора предпочита да има вземане-даване и кои да избягва. Когато виждаше да влизат мъже като Проксен и Нет Стимфалеца, ги посрещаше като приятели. Чувстваше по-слаба връзка със собствените си сънародници, въпреки че споделяха език и култура, която гърците никога нямаше да разберат. Хора като Оронт и Арией сякаш бяха част от миналото, от света, който той искаше да събори. Усети как неприязънта му се засили, когато ги видя да влизат. Въпреки това им се усмихна. Някои хора вярваха, че лоялността не може да бъде насилствена, но Клеарх имаше теория, която звучеше вярно на Кир. Че независимо какво е мнението на военачалника за хората му, не е трудно да им даде златен спомен, който те ще пазят до края на живота си. Че един владетел е толкова издигнат дори в сравнение с прочутите си военачалници, че дори една негова дума е по-важна от всичките им заповеди. И че ако я каже добре, те ще му служат до смърт. Това беше съветът на спартанеца и Кир не се посвени да го опита.

Кимна на Оронт и Арией и двамата се проснаха пред него като един под любопитните погледи на гърците. След като им беше позволено да станат, Арией поздрави някои от останалите, взе голяма чаша вино и приветства онези, които познаваше и харесваше. Оронт не беше дружелюбен като него, а и пиеше само плодов сок. Още от самото начало Кир виждаше в него само хладно подчинение. Между него и Оронт нямаше изградена желязна връзка, нямаше новооткрито братство. Като не се броеше Арией, в залата имаше петима-шестима персийски офицери, които гледаха Кир като заслепени от слънцето. Той въздъхна наум. Лошо: най-старшият му офицер беше като студена риба. Ако Оронт си счупеше врата при падане от градската стена, Кир нямаше да страда особено от загубата му. За съжаление Оронт не пиеше вино. Беше истинско въплъщение на сдържания персиец. След гощавката сигурно щеше да прекара вечерта в молитви в храма на Ахура Мазда. Кир поклати глава и отпи от чашата си. Простата истина беше, че някои хора се раждаха без чувство за величие. Оронт беше компетентен и разумен, но му липсваше златната нишка на риска и предаността. Или ако ги имаше, предпочиташе да не ги показва на принца.

Тесалиецът Менон седна при сиракузеца Созис, като зяпаше с благоговение сводестия таван. Кир се усмихна и на тези двамата, макар че реакцията му отчасти се дължеше на спомена за един млад спартанец, който имаше проблем с произнасянето на „с“. Клеарх го беше отстъпил за един ден като адютант на Созис и спартанецът беше принуден да обявява името му навсякъде, където отидеше той. Созис направо се разплакваше от смях — а младежът охладняваше с всеки изминал час.