Синовете на Спарта [bg]

Старецът се изненада, когато Артаксеркс отметна глава и се разсмя, след което избърса сълзите от очите си.

— Иска ми се… ох, иска ми се баща ми да беше тук, за да те чуе. Той го предсказа, споменавал ли съм ти го? Много ще ми е приятно да кажа на майка ми до какво е довела погрешната й милост, какъв червей е запазила жив и с това е изложила на опасност всички ни. — Докато говореше, гласът му стана по-твърд и смехът в него изчезна. — Добре, Тисаферне. Благодаря за положените усилия. Ти се доказа пред мен и съм ти благодарен. Може би спаси живота ми, поради което ти давам титлата пир. Ти си мъдър старейшина и стоящите по-долу ще се обръщат към теб с „господарю“ или „пир Тисаферн“. Дворцовият ми управител ще промени записите и ще ти даде копие.

Тисаферн се просна на земята, този път без да постила килимчето. От прахта в очите му избиха сълзи, което не беше лошо предвид обстоятелствата.

— Царю, просто не знам какво да кажа. Оказваш ми прекалено голяма чест.

— В никакъв случай, Тисаферне. Нима не бива да награждавам за добри новини?

— Добри новини ли, господарю?

— Разбира се! Задачата ми е да изведа имперската войска на бойното поле, както са правели царете от старо време. Ела с мен, Тисаферне. Винаги си говорел така добре за времето ти във войската. Ще ми е приятно да видя как си припомняш златните години от младостта ти.

На Тисаферн не му оставаше друго освен да изрази удоволствието си от подобна перспектива, макар че от мисълта за още месеци върху гърба на кон му се искаше да се разплаче от безсилие.

Царят се загледа към столичния град в краката им.

— Ако брат ми иска да се изправи срещу мен в битка, може би трябва да го изненадам, а? — Бавно сви юмрук и го вдигна към слънцето, сякаш произнасяше клетва. — Не се съмнявам, че баща ми ще гледа и двама ни. Ако двама царски синове излязат на бойно поле, Тисаферне, накрая остава само един. Другият става храна за каните и гарваните. Така е устроен светът.