Кръвта на боговете [bg]

Предложението му смути Бибил и той седна, за да помисли. Разбираше, че без Хирций и Панса в Сената ще останат малци­на, способни да оспорят неговата позиция. Хиляда мъже от ле­гионите в Остия щяха да са достатъчни, за да поддържат реда в Рим за известно време. Започваше да си мисли, че може да гласува за подобно решение.

Светоний обаче остана прав и извика:

   - Какви отстъпки ще предложите на Октавиан в замяна на легионите му?

- Нямам намерение да отменям амнистията, Светоний - сухо отвърна Хирций. - Не е нужно да се безпокоиш за това. - Сенаторите се разкискаха и Светоний се изчерви. - Младият Цезар поиска куриатно постановление, което можем да му да­дем. Това е негово право и подобен жест не ни струва нищо. Освен това ще спечелим на своя страна добрите римляни, кои­то разчитат на постановлението, за да могат да контролират и своята собственост. Всеки ден получавам настойчиви молби от тях. Освен това предлагам да му предложим поста пропретор и да го приемем отново в обществото, за да можем да го използ­ваме. В момента той няма официален ранг и не мисля, че само с промяната в името ще постигне кой знае какво.

Явно удовлетворен, Светоний си седна. Хирций въздъхна с облекчение. Като че ли беше на път да спечели. Мисълта за кампания срещу Марк Антоний изобщо не го безпокоеше, осо­бено със силите, с които щеше да разполага. Погледна Бибил, който го наблюдаваше. Усмихна се, когато видя доволната му физиономия. Такива като Бибил си мислеха, че управляват гра­да, но те никога не бяха командвали легион и се интересува­ха единствено от собственото си чувство за значимост. Когато двамата с Панса се върнеха като консули, щеше да се разправи с Бибил по същия начин, по който го бе сторил Цезар навре­мето. Усмихна се открито при тази мисъл и кимна на тлъстия сенатор като на равен.

Този път никой не се изправи, за да възрази или да предложи нещо различно. Хирций чакаше, но сенаторите си оставаха по местата. Накрая той прочисти гърлото си.

- Ако няма възражения, предлагам да гласувате встъпването ни в длъжност преди началото на годината и да поведем легио­ните при Цезар.

- Ами ако той въпреки това откаже? - извика Светоний.

- Тогава ще наредя да бъде убит, макар да не мисля, че ще се стигне до това. Защото въпреки всичките си недостатъци този нов Цезар е практичен човек. Ще разбере, че най-добрият му шанс е с нас.

Гласуването мина бързо и малцина се обявиха против пред­ложението. Решението трябваше да бъде потвърдено от граж­даните на Рим, но ако новите консули се върнеха като победи­тели, това щеше да е просто формалност. Хирций се обърна към Панса и повдигна вежди.

- Май ни предстои дълго препускане, консуле.

- Панса се ухили, когато чу обръщението. Мисълта, че ще се махне от безкрайното дърлене между сенаторите, му беше доста- тъчна. Перспективата го изпълваше с радостна възбуда. Прокара длан по бялата си къса коса, като се питаше дали бронята му няма да има нужда от полиране, когато нареди да я извадят от склада.