Дяволски устройства [bg]

— Нарушителят все още може да е наоколо! — Роби и милиция се бяха скупчили пред отворената врата, но всички се дръпнаха уважително при появата на тяхната кметица.

Пенироял стоеше до бюрото си заедно с двама офицери от охраната. Той вдигна поглед, когато съпругата му и свитата ѝ влязоха.

— Бу-Бу! Не гледай…

Бу-Бу погледна и изстена. Рен също погледна и ѝ се прииска да не го беше правила. Тео като че ли не се разстрои от видяното, но все пак той беше участвал в битка и сигурно беше виждал подобни неща.

Уолтър Пловъри лежеше на пода под отворения сейф. В ръцете си стискаше Тенекиената книга на Анкъридж. От начина, по който книгата частично скриваше лицето му, Рен предположи, че се е опитвал да се предпази. Без успех. Нещо остро стърчеше от гърдите му и беше проникнало право в сърцето му. Мирисът на кръв напомни с невероятна сила на Рен за последната ѝ вечер в Анкъридж и смъртта на Гаргара и Пречка.

— Сигурно е използван нож — неуверено заяви един от офицерите на милицията. — Или пък копие…

— Копие? — изкрещя Пенироял. — В моя Павилион? В нощта преди бала за Лунния фестивал?

Двамата офицери си размениха смутени погледи. Като повечето от войниците на Брайтън, те се бяха записали в милицията главно заради униформите с прелестни алени цифри, розови кантове и много златисти пискюли. Не смятаха, че някога ще се натъкнат на мъртви тела и мистериозни нарушители и сега, изправени пред случилото се, те се чувстваха доста неспокойни.

— Как е влязъл? — попита един от тях.

— Няма следа от взлом — съгласи се втори.

— Предполагам, че е използвал резервния ключ под вазата отвън — каза Пенироял. — Винаги го държа там и на Пловъри този факт му е известен. Беше му известен…

Офицерите огледаха трупа в краката им и нервно опипаха с пръсти дръжките на декоративните си мечове.

— На мен ми се струва, че той се е опитал да ограби сейфа на Ваше обожание — заключи първият.

— Да. Какво е това, което държи в ръцете си? — попита вторият.

— Нищо! — Пенироял взе Тенекиената книга от мъртвия човек и я прибра обратно в сейфа, след което заключи вратичката му. — Нищо ценно. Както и да е, книгата не е тук и вие не сте я виждали…

Последва тътен от ботуши по стълбите и Орла Туомбли връхлетя в стаята с няколко от своите Летящи порове. Бяха извадили мечове и авиаторката насочи своя към Рен.

— Това е момичето!

— Какво? Ама че работа… — Пенироял се обърна към Рен.

— Тя дойде и накара хората ми да подготвят небесната ви яхта — обясни Орла Туомбли и направи заплашителна крачка към набелязаната жертва, сякаш смяташе, че ще е най-безопасно да задържи девойката на място. — Разказа ми някаква измислена история, че кметицата искала да заредим старото корито, за да отиде на пазар в Бенгази…