![Дяволски устройства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/5/dyavolski-ustrojstva-bg-download.jpg)
Дяволски устройства [bg]
- Автор: Рив Филип
- Серия: Смъртоносни машини #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-2263-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Дяволски устройства [bg]». Краткое содержание книги:
Орла Туомбли се намръщи.
— Защо да го прави? Нали хората на кмета отговарят за зареждането на старото корито?
— Да — отвърна Рен. — Негово обожание трябваше да ги накара този следобед, но забрави и те вече си тръгнаха. Така че ако нямате нищо против вашите хора да свършат това, госпожа Пенироял ще ви бъде много благодарна.
Авиаторката помисли за момент. Не ѝ се искаше да ядосва кметицата. Бу-Бу имаше влиятелни роднини, които можеха да накарат Пенироял да прекрати отношенията си с Летящите порове и да потърси услугите на други аеросили. Орла Туомбли беше сигурна, че Ангелите боклукчии и Летящия цирк на Ричард Д’Астардли отдавна се опитват да сключат договор с Брайтън.
Жената кимна и се обърна към хората си.
— Алджи? Джинджър? Чухте какво каза младата дама…
Навъсено, но послушно двамата авиатори оставиха картите и чашите си с какао и излязоха навън с Рен. През цялото време мрънкаха каква загуба на добро гориво е това и защо хората продължават да разчитат на дирижабли, след като по-тежките-от-въздуха бяха бъдещето. Рен ги следваше от разстояние и ги наблюдаваше, докато откачаха маркучите от големите цистерни зад временното им летище и ги свързваха с накрайниците в долната част на „Калугерица“.
— Ще са ѝ необходими поне десет минути — каза единият от мъжете и се обърна към Рен с приятелско намигане. — Няма смисъл да висиш на студа, хлапе.
Момичето му благодари и побягна обратно към Павилиона. Десет минути щяха да ѝ бъдат достатъчни, за да доведе Синтия.
Още от самото начало беше решила да не разкрива плана за бягство пред приятелката си. Синтия постоянно се кикотеше и не можеше да пази тайни и вероятно щеше да издаде всичко на госпожа Пенироял. Въпреки това Рен нямаше намерение да изостави приятелката си. Докато „Калугерица“ се зареждаше, смяташе да влезе в спалното помещение на момичетата, да я събуди възможно най-тихо и да я отведе в навеса. Дотогава яхтата трябваше да е готова за отплаване.
Господин Пловъри използва нов шперц, който хората на Шкин бяха взели от Изгубените момчета, за да отвори вратата на личния кабинет на кмета. Той се намираше в една от стаите в кулите с дълги прозорци, стигащи чак до високия сенчест таван. Щорите бяха отворени и лунната светлина осветяваше вътрешността на помещението, разкривайки пред антикваря бъркотията върху бюрото на Пенироял и картината на Уолмарт Стрейндж, зад която се намираше личният сейф на кмета.
Пловъри прекоси кабинета, усети някакво раздвижване отгоре на куполовидния таван и почувства, че го наблюдават. Паникьоса се. Ами ако Пенироял се беше докопал до една от онези многокраки камери и я използваше, за да пази сейфа си?
Пловъри почти се отказа и побягна, но мисълта за майка му го спря. С парите, които му беше обещал Шкин за Тенекиената книга, щеше да я премести в един от луксозните апартаменти на най-горния етаж в старческия дом, с изглед към парковете на кърмата на града. Наложи си да се успокои. Пенироял не беше чак толкова умен, че да настрои многокрака камера. А ако го беше направил, със сигурност щеше да се похвали на гостите си на вечерята.
Пловъри свали картината от стената и внимателно я подпря на стола на кмета. Кръглата вратичка на сейфа стоеше пред него. Той посегна към врътката за отваряне и я завъртя надясно, после наляво и накрая отново надясно. При предишните си посещения в Павилиона често беше виждал Пенироял да отваря сейфа и се досети каква е комбинацията, като слушаше внимателно броя на кликванията на врътката. Две-две-нула-девет-девет-пет-седем… Съвсем спокойно и внимателно той въведе цифрите и тежката вратичка се отвори.
Вътре в сейфа имаше малко кожено куфарче, а в него се намираше Тенекиената книга на Анкъридж. Пловъри я извади и я задържа пред очите си, изпълнен с възхищение, защото старите предмети бяха не само източник на прехрана, но и най-голямата му страст. Имаше нещо красиво във факта как човешките творения надживяват създателите си дълго след като те напуснат този свят.
Пловъри посегна да затвори сейфа и усети раздвижване зад себе си. Обърна се и…
Рен беше на половината път до спалното помещение, когато чу ужасен, разтърсващ писък. Тя също изписка и застина, след което се скри зад една близка статуя. Писъкът премина в хрип и замря. Ехото също утихна и Павилионът започна да се изпълва със звуци на отварящи се врати и крещящи хора. Запалиха светлините. Рен погледна през прозореца до нея и видя, че градините също са осветени. Големи охранителни прожектори обхождаха терена и охранители тичаха наоколо, стиснали в ръцете си полюшващи се фенери.