![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Главният инспектор се приближи и се вгледа в подписа.
Лилиан Дайсън.
Направи крачка назад и впери изумен поглед в картините. Нарисувала ги бе убитата жена. Разгледа всяка една творба, прочете подписа и датата, за да се увери. Но вече знаеше, че няма съмнение. Стилът бе толкова силно изразен, толкова неповторим.
Всичко това бяха творби на Лилиан Дайсън, и то създадени през последните седем месеца.
Никога не беше виждал подобни картини.
Платната бяха пищни и дръзки. Градски пейзажи от Монреал бяха изобразени така, че напомняха и създаваха усещане за гора. Сградите се извисяваха като силни и стройни дървета, които се разклоняваха в различни посоки. Приспособяваха се към природата, вместо да я подчиняват. Художничката бе успяла да превърне постройките в живи същества, сякаш някой ги беше засадил, поливал и обгрижвал, за да поникнат от бетона. Приковаваха вниманието на наблюдателя със своята привлекателност така, както всички изпълнени с живот неща.
Лилиан не изобразяваше спокойни светове. Но творбите й не бяха и заплашителни.
Допадаха му. И то много.
— Тук има още, шефе — извика Бовоар, когато забеляза, че началникът му разглежда картините. — Май е използвала спалнята си за ателие.
Главният инспектор мина покрай колегите си криминалисти, които снемаха отпечатъци и събираха проби, и отиде при Жан Ги в малката спалня. Прилежно оправено единично легло бе сбутано до стената, имаше и скрин с чекмеджета, но останалото пространство в скромното помещение бе заето от консервни кутии. В тях бяха потопени четки, а на стените се подпираха платна. Подът бе покрит с брезент, във въздуха се носеше миризма на маслени бои и разредител.
Гамаш се приближи към платното на статива.
Беше недовършено. На картината бе изобразена църква в яркочервено, която изглеждаше почти като подпалена. Но не беше. Просто сияеше. А край нея се виеха улици като реки и хора като тръстики. Детективът не можеше да се сети за друг художник с подобен стил. Сякаш Лилиан Дайсън бе създала съвсем ново течение в изкуството, както бяха направили кубистите и импресионистите, постмодернистите и абстрактните експресионисти.
А сега — това.
Арман Гамаш не можеше да откъсне очи. Лилиан бе рисувала Монреал като творение на естествените сили, а не на човека. С цялото могъщество на природата: силна, енергична и прекрасна. Но също и дива.
Художничката очевидно бе експериментирала с този стил и постепенно го беше развила. Най-ранните й творби, създадени преди седем месеца, бяха обещаващи, но колебливи. После, някъде около Коледа, явно бе настъпил преломен момент и дръзкият пластичен стил бе взел превес.
— Шефе, вижте това.
Бовоар стоеше до нощното шкафче. Там лежеше голяма синя книга. Главният инспектор извади химикалка от джоба си и отвори изданието на страницата, отбелязана с разделител. Едно изречение бе подчертано с жълт маркер и още веднъж с плътна мастилена линия. Почти яростно.
"Алкохоликът е като ураган — прочете главен инспектор Гамаш, — който преминава през живота на другите. Разбиват се сърца. Хубави приятелства се съсипват."
Отпусна ръце и книгата се затвори. На тъмносинята корица с големи бели букви бе изписано "Анонимни алкохолици".
— Май се досещаме кой е членувал в Организацията на анонимните алкохолици — обади се Жан Ги.
— Май да — съгласи се Гамаш. — Трябва да зададем няколко въпроса на тези хора.
След като екипът от криминалисти бе огледал всичко в жилището, главният инспектор подаде на Бовоар брошурка със заглавие "Живот в трезвеност", която бе намерил в чекмеджето на нощното шкафче. Беше с прегънати тук-там ъгли на страниците, изцапана и похабена от употреба. Жан Ги разгърна страниците, а после погледна надписа на корицата.
Списък със срещи на анонимните алкохолици.
Вътре бе оградена с кръгче среща в неделя вечер. Бовоар вече се досещаше какво ще правят той и шефът му по същото време.
Четирите жени се разделиха по двойки, навярно защото се чувстваха по-сигурни с дружка до себе си.
— Явно не сте гледали много филми на ужасите — заяви Доминик. — Жените в тях винаги са по две. Едната умира по кошмарен начин, другата пищи.
— Пу за мен пищенето — обади се Рут.
— Драга моя, боя се, че ти си кошмарът — рече й Клара.
— Ох, отдъхнах си. Е, идваш ли? — обърна се старата поетеса към хотелиерката, която се взираше в Мирна и Клара с престорена ненавист.