Красива мистерия [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-460-1
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Красива мистерия [bg]». Краткое содержание книги:
Десетина монаси в черни роби работеха наведени или коленичили. На главите си носеха големи, екстравагантни сламени шапки. С широки, клепнали периферии. Ако я носеше само един, щеше да изглежда нелепо, но тъй като всички имаха такива, нямаше нищо странно. Странно изглеждаше единствено Бовоар с голата си глава.
Едни забиваха колчета и връзваха растения, други насочваха лозички по дървени решетки, трети плевяха спретнати пътечки покрай лехите, а останалите беряха зеленчуци в кошници.
Бовоар си спомни за баба си, която винаги бе живяла във ферма. Нисичка и закръглена, тази жена бе прекарала половината си живот, обичайки църквата, а другата половина — мразейки я. Когато Жан Ги й ходеше на гости, двамата беряха грах, сядаха заедно на верандата и вадеха малките бобчета от шушулките.
Сега си даваше сметка, че баба му трябва да е била много заета, но никога не създаваше такова впечатление. Също както тези монаси сега създаваха впечатлението, че работят непрекъснато, дори усилено, но със свое собствено темпо.
Бовоар се чувстваше като хипнотизиран от ритъма на движенията им. Изправяне, навеждане, коленичене.
Напомни му нещо. После се сети. Ако пееха, щеше да е богослужение.
Дали така се обясняваше любовта на баба му към градината й? Дали изправянето, навеждането и колениченето се бе превърнало в нейното богослужение? В набожност? Беше ли открила в градината си спокойствието и утехата, които бе търсила в църквата?
Един от монасите го забеляза и се усмихна. Махна му да се! Приближи.
Обетът им за мълчание бе прекратен, но той очевидно беше и въпрос на избор. Тези мъже обичаха тишината. Бовоар започваше да разбира защо.
Когато се приближи, монахът вдигна шапката си за старомоден поздрав. Бовоар коленичи до него.
— Търся брат Антоан — прошепна.
Монахът посочи към градинарска лопатка до отсрещната стена, после отново се залови за работа.
Бовоар тръгна покрай спретнатите лехи и работещите монаси и се приближи до брат Антоан.
Той плевеше. Сам.
Солистът.
— Бедният Матю — каза отец Филип. — Чудя се защо е бил тук.
— Не го ли поканихте вие? Нали сте изпратили брат Симон да уговори среща с него.
— Да, след службата в единайсет. Не след утренята. Подранил е с три часа, ако е дошъл за срещата ни.
— Може да е разбрал грешно.
— Не познавате Матю. Той рядко грешеше. И никога не подраняваше.
— Тогава може би брат Симон му е дал грешен час.
Абатът се усмихна.
— Симон греши още по-рядко. Но и по-рядко закъснява.
— А вие, отче Филип? Вие грешите ли някога?
— Винаги. Непрекъснато. Една от привилегиите на поста ми.
Гамаш се усмихна. Наясно бе с тази привилегия. Но после си спомни, че брат Симон бе тръгнал да предаде съобщението, но в крайна сметка не беше открил приора. Съобщението не беше доставено.
В такъв случай защо приорът бе дошъл в градината, ако не знаеше за насрочената среща с абата? С кого е трябвало да се срещне?
С убиеца си очевидно. Макар че — също толкова очевидно — приорът е нямало как да го предвиди. В такъв случай кое бе довело брат Матю в градината?
— Защо искахте да се видите с приора вчера?
— Манастирски дела.
— Всички дела могат да бъдат наречени манастирски — каза Гамаш. Двамата мъже продължаваха разходката си из градината. — Но предпочитам да не ми губите времето е подобни аргументи. Доколкото разбрах, с брат Матю сте се срещали два пъти седмично, за да обсъждате манастирските проблеми. Срещата, която сте искали да организирате вчера, е била извънредна.
Гласът на Гамаш звучеше разумно, но твърдо. Чувстваше се уморен от уклончивите отговори, които получаваше от абата и неговите монаси. Сякаш преписваха чужди невми. Може да беше по-лесно, но не ги приближаваше до целта им. Ако целта им бе истината.
— Кое беше толкова важно, отче Филип, че не можеше да почака до следващата ви редовна среща?
Абатът направи още няколко крачки в пълна тишина, ако изключим шумоленето на дългата му черна роба при допира с тревата и сухите листа.
— Матю искаше да обсъдим издаването на нов запис — мрачно отвърна абатът.
— Приорът е искал да говори за това?
— Моля?
— Казахте, че Матю е искал да говори за това. Срещата негова идея ли беше, или ваша?
— Темата беше негова идея. Изборът на време бе мой. Трябваше да решим проблема преди следващата ни обща среща в Крилото.
— Значи все още не е било решено дали ще има друг запис?
— Той беше решил, но аз не. Обсъждахме го в Крилото, но резултатът беше… — Абатът се поколеба в избора на дума. — Неубедителен.