Красива мистерия [bg]

— Бедният Матю — каза отец Филип. — Чудя се защо е бил тук.

— Не го ли поканихте вие? Нали сте изпратили брат Симон да уговори среща с него.

— Да, след службата в единайсет. Не след утренята. Подранил е с три часа, ако е дошъл за срещата ни.

— Може да е разбрал грешно.

— Не познавате Матю. Той рядко грешеше. И никога не подраняваше.

— Тогава може би брат Симон му е дал грешен час.

Абатът се усмихна.

— Симон греши още по-рядко. Но и по-рядко закъснява.

— А вие, отче Филип? Вие грешите ли някога?

— Винаги. Непрекъснато. Една от привилегиите на поста ми.

Гамаш се усмихна. Наясно бе с тази привилегия. Но после си спомни, че брат Симон бе тръгнал да предаде съобщението, но в крайна сметка не беше открил приора. Съобщението не беше доставено.

В такъв случай защо приорът бе дошъл в градината, ако не знаеше за насрочената среща с абата? С кого е трябвало да се срещне?

С убиеца си очевидно. Макар че — също толкова очевидно — приорът е нямало как да го предвиди. В такъв случай кое бе довело брат Матю в градината?

— Защо искахте да се видите с приора вчера?

— Манастирски дела.

— Всички дела могат да бъдат наречени манастирски — каза Гамаш. Двамата мъже продължаваха разходката си из градината. — Но предпочитам да не ми губите времето е подобни аргументи. Доколкото разбрах, с брат Матю сте се срещали два пъти седмично, за да обсъждате манастирските проблеми. Срещата, която сте искали да организирате вчера, е била извънредна.

Гласът на Гамаш звучеше разумно, но твърдо. Чувстваше се уморен от уклончивите отговори, които получаваше от абата и неговите монаси. Сякаш преписваха чужди невми. Може да беше по-лесно, но не ги приближаваше до целта им. Ако целта им бе истината.

— Кое беше толкова важно, отче Филип, че не можеше да почака до следващата ви редовна среща?

Абатът направи още няколко крачки в пълна тишина, ако изключим шумоленето на дългата му черна роба при допира с тревата и сухите листа.

— Матю искаше да обсъдим издаването на нов запис — мрачно отвърна абатът.

— Приорът е искал да говори за това?

— Моля?

— Казахте, че Матю е искал да говори за това. Срещата негова идея ли беше, или ваша?

— Темата беше негова идея. Изборът на време бе мой. Трябваше да решим проблема преди следващата ни обща среща в Крилото.

— Значи все още не е било решено дали ще има друг запис?

— Той беше решил, но аз не. Обсъждахме го в Крилото, но резултатът беше… — Абатът се поколеба в избора на дума. — Неубедителен.