Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
— Там има ли и палмови листа? — попита Кунео, все още коленичил край Саманта, за да държи главата ѝ.
— Не, няма. Има научна фантастика, фантастични истории и фентъзи — да, да, специалистите правят разлика между тези три жанра. Освен това…
— Какво всъщност означава палмови листа? — поиска да узнае Макс.
Пердю простена вътрешно.
— Нищо — побърза да отговори той.
— Чувал ли си някога за библиотеката на съдбата? — попита шепнешком неаполитанецът. — За книгата на живота?
Саманта похъркваше тихо.
Пердю познаваше легендата за Магичната Книга на книгите, Великата световна памет, създадена преди пет хиляди години, записана от седмина неземни мъдреци с поглед в бъдещето. Според мита седмината риши[40]открили онези съставени от етер книги, в които са събрани цялото минало и бъдеще на света. Сценарият на живота от началото до края.
Създаден от същества, живеещи извън ограниченията на времето и пространството. Седмината риши превели на човешки език съдбите на милиони хора, както и решаващи събития в историята на Земята, и ги записали върху мрамор, камък или палмови листа.
Очите на Салво Кунео заблестяха.
— Само си представи, Масимо: животът ти се намира в библиотека от палмови листа. Цялата ти съдба е записана върху един-единствен, тесен палмов лист! Там ще намериш всичко за раждането си, за смъртта си и за онова, което е било, е и ще бъде между тях. Кого обичаш, за кого ще се ожениш, каква професия ще имаш — просто всичко, даже какъв си бил в предишните си животи.
— Пуф… кралят на пътя… — затананика Саманта.
— Цял човешки живот плюс предишните животи върху поставка за бира. Звучи достоверно — промърмори Пердю.
Много пъти му се беше случвало да спори със запалени колекционери, решени да се сдобият с така наречените хроники от Акаша[41], все едно колко ще им струват.
— Сериозно ли говорите? — зарадва се Макс. — Ей, хора, ами ако в предишния си живот съм бил Балзак?
— По-скоро си бил някое малко канелони.
— В хрониката е записано и кога ще дойде краят ти. Не точния ден, само месеца и годината. Записано е и как ще умреш — продължи Кунео.
— О, много благодаря. — Макс поклати глава с явно съмнение. — Какъв смисъл има да знам кога ще умра? Сигурно ще прекарам остатъка от живота си в луд страх. Не, благодаря, предпочитам да си остана с илюзията, че безкрайността може да се отвори точно за мен.
Пердю се покашля многозначително.
— Да се върнем към Кюизери. Повечето от хората там, на брой точно 1 641, се занимават с печатни произведения, а останалите се грижат за храната и подслона на гостите. Казват, че братството на букинистите е изплело плътна мрежа около глобуса и тази мрежа продължава да съществува извън нормалните пътища за комуникация. Тези хора не ползват даже интернет. Книжните мъдреци пазят ревниво знанията си и с всеки починал член на братството общото знание намалява.
— Ох… — въздъхна Саманта.
— Затова всеки от тях се старае да си отгледа поне един наследник и му предава устно знанието си за живота с книгите. Тукашните букинисти знаят мистични истории за възникването на известни произведения, познават всички тайни издания и оригинални ръкописи, чели са „Женската библия“[42].
— И такава ли има? — промърмори Макс.
— Известно им е всичко за книгите, в които между редовете е записана съвсем друга история — продължи да разказва Пердю с тих, съзаклятнически глас. — Казват, че в Кюизери живее жена, която е изучила съдбата на много известни произведения. Тя събира първите версии на ръкописите. Знае например какъв е бил първият край на Ромео и Жулиета — двамата оцеляват, женят се и си имат много деца.
— Пфу — потърси се Макс. — Как е възможно Ромео и Жулиета да оцелеят и да имат деца? Нали цялата драматургия отива на кино?
— На мен пък ми харесва — възрази Кунео. — Винаги ми е било мъчно за малката Жулиета.
— Сигурно някой от тях знае кой е Санари? — попита с надежда Макс.
И Жан Пердю хранеше същата надежда. От Дижон бе изпратил картичка на Сами льо Трокесе, президент на книжната гилдия в Кюизери, за да го извести за идването си.
Към два, изтощени, всички заспаха, люлени от вълните, които с отслабването на бурята бяха станали по-меки и дори приятни.
Събудиха се в началото на новия ден, облян от прясно измити слънчеви лъчи, който с нищо не напомняше за случилото се предишната нощ. Бурята я нямаше — а с нея бе изчезнала и жената.
Кунео се взираше невярващо в празната си длан. Размаха ръка и обвинително я показа на спътниците си.
40
Мъдрец, химнопевец на Ведите. —Бел. ред.
41
В езотериката, главно в модерната теософия и в антропософията, терминът обозначава представата за неземната „Книга на живота“, която съдържа всеобхватната световна памет в нематериална форма. Понятието „акаша“ означава „небе, пространство, етер“. —Бел. прев.
42
Вероятно става дума за „Цена-у-Рена“, парафраза на Тората и Хафтарот, написана на идиш от Якоб бен Исаак Ашкенази от Янова, край Люблин, през 1616 г. Името произлиза от стиха „Излезте и вижте, дъщери на Сион“ в Песен на песните и показва, че книгата е предназначена за религиозното възпитание на жените. —Бел. прев.