Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
— И за трите не бих се съгласил — пошепна той. — Какво имате предвид под рибки, навити на пръстенчета?
— Нарочно ли паднахте във водата? — поинтересува се Макс.
— Нарочно? Ама разбира се — отвърна Саманта. — Никой нормален човек не излиза на разходка в такава буря, камо ли да се подхлъзне с гръб към водата. Постъпих като глупачка, нали? Тези неща трябва да се планират внимателно.
— Значи сте искали да се…?
— Да опозная земята отвътре? Да премина Стикс по своя воля? Не. Защо, за Бога, мислите така?
Сърцевидното лице изрази пълно смайване. Тъмносините очи се местеха слисано между тримата мъже.
— О, мисля, че разбирам. Така ви се е сторило. Не, господа, аз обичам живота, макар че понякога е дяволски труден и от гледна точка на Вселената съм му напълно безразлична. Не, наистина. Исках просто да проверя какво е да скочиш в реката в такова време. Стори ми се много интересно. Реката приличаше на подивял сос и аз поисках да видя дали ще се уплаша, ако попадна в този сос. И дали страхът ще ми разкрие нещо важно.
Кунео кимна, сякаш я разбираше много добре.
— Какво очаквахте да ви каже страхът? — учуди се Макс. — Нещо от рода на: Господ е мъртъв, да живее спортът?
— Не, мосю. Очаквах да ми хрумне идея как да променя живота си. В крайна сметка човек съжалява само за онова, което не е направил — нали така говорят хората?
Тримата мъже кимнаха.
— Във всеки случай не исках да рискувам. Искам да кажа, кой би си пожелал да отиде в отвъдното с потискащата мисъл, че не е намерил време да направи истински важното?
— Е, добре — рече Жан. — Човек, разбира се, може да положи усилия и да осъзнае какви са истинските му очаквания от живота. Но не съм много сигурен, че скачането в реката е най-подходящото средство.
— Защо? Вие знаете ли по-ефективен вариант? Как да осъзная какво искам от живота? Нима е по-добре да си лежа удобно на дивана? Ще ми дадеш ли още малко супа?
Кунео се засмя зарадвано и поглади мустачките си.
— Браво на теб — пошепна той и ѝ подаде чашата със супа.
— Трябва да знаете, че наистина ми хрумна нещо важно, докато вълните си играеха с мен и се чувствах като последната стафида в тестото. Осъзнах какво липсва на живота ми — заяви Саманта и започна да гребе с лъжицата.
Ядеше с видима наслада и никой не смееше да я прекъсне, за да попита какво е осъзнала.
— Искам още веднъж да целуна мъж, но истински — заяви жената, след като облиза лъжицата. Протегна се доволно, посегна към ръката на Кунео, сложи я под бузата си и затвори очи. — Първо обаче ще поспя — пошепна блажено.
— Аз съм изцяло на ваше разположение — пошепна Кунео и лицето му доби замечтано изражение.
Не се чу отговор. Само усмивка. След минута Саманта заспа и захърка тихо. Сякаш в стаята ръмжеше малко куче.
Тримата мъже се спогледаха безпомощно.
Макс се изсмя тържествуващо и вдигна палци.
Кунео се опита да се настани по-удобно, за да не пречи на непознатата да сънува. Главата ѝ лежеше върху голямата му ръка като котка върху възглавница.
30.
Докато навън бурята бушуваше над книжния град и река Сей, докато вятърът мяташе коли на покривите, палеше селски къщи и пробиваше просеки в гората, мъжкото трио в трюма на „Лулу“ си даваше вид, че няма грижи.
— Защо Кюизери е раят, както ми каза веднъж преди около три хиляди години? — попита тихо Макс.
— О, Кюизери! Който обича книгите, губи сърцето си там. В това село всички са луди по книгите. Или просто са луди, но това не прави впечатление. Почти всеки магазин е книжарница, печатница, книговезница, издателство… Повечето къщи са обитавани от хора на изкуството. Мястото направо вибрира от креативност и фантазия.
— В момента не го забелязвам — установи Макс.
Вятърът се извиваше около кораба им и раздрусваше всичко, което се изпречеше на пътя му. Котките намериха убежище при спящата Саманта. Кафка лежеше на шията ѝ, Линдгрен се разположи между глезените ѝ. „Тя е наша“ — казваха физиономиите им.
— Всички букинисти в Кюизери са специализирани. Тук можеш да намериш всичко. И като казвам всичко, значи всичко — натърти Пердю.
В един друг живот, когато все още беше книжар в Париж, той бе влязъл във връзка с няколко търговци на редки книги, за да угоди на платежоспособни клиенти от Хонконг, Лондон или Вашингтон, които много държаха да имат например първото издание на Хемингуей — за 100 000 евро, на всяка цена с подвързия от дивечова кожа и авторско посвещение към добрия му стар приятел Тоби Ото Брус. Или книга от библиотеката на Салвадор Дали, но да е сигурно, че майсторът я е чел, преди да започнат сюрреалистичните му сънища за разтичащи се часовници.