Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
— Пак ли ще се повтори старата история? Защо винаги намирам жените в реката? — попита сърдито той. — Едва съм се възстановил от първата, а сега и това!
— Прав си. Имал си само петнайсет години — ухили се Макс.
— Проклетите жени! — продължи да се оплаква Кунео. — Толкова ли не можа да си напише телефона с червило на огледалото?
— Отивам да купя кроасани — реши Макс.
— И аз идвам с теб, амико, тъкмо ще се поогледам за пеещата насън — скочи Кунео.
— Вие не познавате селото. По-добре да отида аз — възрази Пердю.
Накрая тръгнаха тримата.
Слязоха на малкото пристанище, прекосиха къмпинга, минаха през старата градска порта и се запътиха към пекарната. По улицата се зададе орк[43]с торба багети, придружен от елф, задълбочен в айфона си.
Пердю откри група харипотъровци, които гръмогласно спореха с братята от „Нощния страж“ в романите на Мартин пред синята фасада на библиотеката „Ла Декуверт“. От другата страна се зададоха две нагиздени вампирки на скъпи велосипеди. На минаване хвърлиха жадни погледи към Макс. От църквата тъкмо излизаха фенове на Дъглас Адамс по халати и с хавлиени кърпи на раменете.
— Конгрес! — извика Макс.
— Какво? — учуди се Кунео, загледан след внушителния орк.
— Конгрес по фентъзи. Селото е пълно с хора, облечени като любимите си герои или автори. Страхотно!
— Има ли някой в ролята на Моби Дик? — попита Кунео.
Пердю проследи с поглед съществата, така внезапно изскочили от Средната земя и от замъка Зимен хребет. Чак да не повярваш какво можеха да натворят книгите!
Кунео искаше да знае от коя книга са костюмите и Макс му обясняваше подробно. Бузите на младия мъж пламтяха от вълнение. Ала когато насреща им се зададе жена с яркочервена кожена мантия и високи бели ботуши, засрамено призна, че не я познава.
— Тази дама, уважаеми, не е костюмирана — обясни важно Пердю. — Тя е медиумът, който разговаря с Жорж Санд и Колет. Не казва на никого как точно го прави. Твърди, че ги срещала, докато пътувала във времето. В сънищата си.
В Кюизери имаше място за всякакви хора, свързани с литературата. Тук работеше лекар, специализирал се в литературната шизофрения. Посещаваха го пациенти, които смятаха, че в тях се е преродил Достоевски или Хилдегард фон Бинген[44].
Идваха и хора, объркани от множеството си псевдоними.
Пердю беше нетърпелив да се срещне с президента на гилдията на букинистите Сами льо Трокесе. Думата на Трокесе беше входен билет, който щеше да му позволи да поговори с букинистите за Санари. Льо Трокесе живееше над старата печатница.
— Сигурно този главен литератор ще ни даде паролата — прошепна Макс, докато разглеждаше с огромен интерес изложените пред магазините книги, албуми и географски карти.
— Не е точно парола — поправи го меко Пердю.
Кунео спираше пред менюто на всяко бистро, изчиташе го от край до край и записваше нещо в тефтерчето си. Намираха се в областта Брес, самопровъзгласила се за люлка на френската креативна кухня.
Съобщиха за идването си в печатницата и седнаха да чакат в офиса на президента. Очакваше ги изненада. Сами льо Трокесе не беше президент, а президентка.
31.
Зад писалище, сковано от изхвърлени от реката парчета дърво, седеше жената, която миналата вечер Салваторе Кунео бе измъкнал от полуделите вълни на река Сей.
Сами беше Саманта. Днес беше облечена в бяла ленена рокля и имаше стъпала на хобит. Огромни и силно окосмени.
— Е? — попита Сами, кръстоса добре оформените си крака и предизвикателно залюля едното хобитово стъпало. — С какво мога да ви услужа?
— Аз… търся автора на едно определено произведение. Името му е псевдоним, затворен псевдоним, и…
— Добре ли сте вече? — осведоми се Кунео.
— Да, разбира се. — Сами го дари с усмивка. — И много благодаря за предложението да ви целуна, преди да съм остаряла. Вече го обмислям, уверявам ви.
— В Кюизери има ли и други с вашите големи стъпала? — поиска да узнае Макс.
— Моля ви, нека да се върнем към „Южни светлини“, нали затова сме тук…
— Да, в рая. Това е нашият информационен център. Тук ще намерите хобитови стъпала, уши на орки, разпорени кореми…
— Възможно е да го е написала жена и…
— Искам да ви сготвя нещо хубаво, синьора Саманта. А ако преди това искате да поплувате, нямам нищо против.
— Май и аз ще си купя хобитови стъпала. Ще ги нося вместо домашни пантофи. Кафка ще полудее от радост.
Пердю отиде до прозореца и се загледа навън. С мъка пазеше самообладание.
— Млъкнете най-сетне! Става въпрос за Санари. За „Южни светлини“. Искам да знам кой е истинският автор. Моля ви!
43
Митично същество, използвано от злите сили като войник. —Бел. ред.
44
Хилдегард фон Бинген (1098–1179) — бенедиктинска монахиня, поетеса и една от значителните универсални учени на своето време. —Бел. прев.