Без светлина [bg]

Надявайки се, че Тислър не е преправил процедурите на архивиране, той поработи още няколко минути, намери съответните параметри и ги копира, знаейки, че те ще му трябват, за да използва архивиращите ленти при друга система. Той отново провери бележките, тъй като изведнъж се уплаши да не размести някои от символите във файловете. След като се увери, че всичко е наред, той взе по-старата от двете ленти и я използва, за да направи още едно копие на харддиска.

Докато чакаше, прегледа всички книги по рафтовете и нищо не откри. Грейвър си мислеше, че вече достатъчно добре е опознал Тислър, за да разбере, че всичко по-важно се намира върху лентата и че то навярно е добре защитено чрез сложен шифър. Всякакви възможни случайности сякаш бяха грижливо прибрани в един невидим ъгъл в ума на покойния вече Тислър.

Когато дублирането беше завършено, Грейвър прибра лентите в джоба си и изключи компютъра. Тези ленти щяха да му дадат всичко, което е било във файловете на компютъра в деня преди Тислър да умре, и всичко, което бе в него сега. Ако се окажеха евентуални различия между двете, тогава Грейвър щеше да знае, че някой друг, освен Тислър е имал достъп до компютъра. Ако нямаше промени, той всъщност не беше сигурен. В момента го вълнуваше въпросът, дали сега е изтрил харддиска, за да не може никой друг да има достъп до него? Той реши да изчака, докато се разбере дали двете ленти са добри. Хвърли последен поглед към компютъра, не съвсем уверен, че не прави грешка, като го оставя тук, загаси лампите и напусна стаята.

Излезе от къщата по същия начин, по който бе влязъл. Затвори добре двете задни врати, въпреки че ключалките им бяха разбити. Докато потегляше от алеята, в къщата светна друга лампа, този път в празната спалня. Артър Тислър бе много акуратен.

Той спря край денонощен магазин и се обади на Арнет от автомат.

— Страшно си нетърпелив — чувайки гласа му, каза тя.

— Не се обаждам за това — рече той. — Имам нещо за теб. — Разказа й за какво става дума.

— Взе ли параметрите?

— Да.

— Ще трябва да се разшифрова — предупреди тя — и дешифрирането, душко. Вече не е това, което е било преди. В тия времена понякога е просто невъзможно.

— Ще ти ги донеса.