Рейн-сан: Сеч [bg]

След няколко секунди Тацу въздъхна.

— Изглежда, че Олег си пада по японски момичета.

Беше открил нещо и щеше да ми го каже. Правеше ми отстъпка и не исках да го поставям в неловко положение, като дам знак, че съм разбрал.

— Ами предполагам, че е дошъл в правилната страна.

— Не точно. Момичетата, които харесва, са професионалистки. А в повечето заведения, които предлагат японски момичета, не пускат гайджини.

— Сериозно ли говориш? Кой портиер на бардак ще отпрати човек като Олег?

— Освен всичко друго Олег и Виктор са бизнесмени. Насилственото влизане в заведения, в които са нежелани, ще е обида към якудза, която контролира сексбизнеса. И въпреки че явно са повече от готови да си навлекат омраза по основателни причини, двамата явно са достатъчно умни да не го правят само заради плътски удоволствия. Пък и в Йошивара има най–малко десет торуко, в които с удоволствие обслужват гайджини. И момичетата в някои от тях са точно по вкуса на Олег.

Йошивара беше един от кварталите на червените фенери в Токио, обявен за такъв още в началото на XVII век по време на шогуната Токугава. Торуко представляваше съкращение от торуко буро — „турска баня“. Само че освен наличието на сапун и вода, въпросните заведения нямаха нищо общо с турските бани и през 1985, след продължителни протести от страна на Турция, асоциацията, управляваща всички торуко, обяви конкурс за ново наименование. Спечели сопурандо — „сапунландия“, чистичък евфемизъм, който се използва до ден-днешен.

Това беше интересно, но не виждах как бих могъл да го използвам. Освен ако…

— Не искам да оспорвам източниците и методите ти, обаче информацията не идва ли оттам, откъдето ми се струва?

Тацу сви рамене.

— Както вече съм ти казвал, от якудза с удоволствие предават информация на Кейсацучо, стига да смятат, че така ще навредят на Виктор. След като от едно от приемащите гайджини заведения потвърдиха, че Олег им е клиент, не беше трудно да получим потвърждения и от другите.

— Очаквах човек като Олег да се грижи малко по–сериозно за безопасността си.

— Поведението му не е толкова рисковано, колкото може би си мислиш. Той посещава няколко заведения и прилага принципа на „тука има, тука няма“. Не предупреждава къде ще отиде. Отпред винаги го чака негов човек. И не остава дълго.

— Момичетата сигурно много го харесват.

— Няма откъде да знам. Обаче момичетата, които посещава, надали биха искали да се задържа повече.

— Какво има против Шинджуку? И там има много заведения, които приемат чужденци, нали?

— Шинджуку е крепост на Гокумацу–гуми. Олег не се чувства в безопасност там.

Замислих се. Да, знаех, че Йошивара не е толкова гангстерско място, колкото Шинджуку. Освен секс–бизнеса, кварталът беше спокоен — толкова спокоен, че денем човек можеше да мине през него и почти да не забележи онова, с което е известен. Имаше местни мутри, но не повече, отколкото е нужно, за да се справят с някой агресивен пияница. Разбирах защо Олег се чувства там в по–голяма безопасност.