Рейн-сан: Сеч [bg]

Той отново кимна, явно доволен, и аз осъзнах, че последното му възражение просто е било сондиране — проверка дали схващам цялостната картина. Не можех да определя кога изпитва по–голямо удовлетворение — когато вървя в крак с него или когато се налага да ми обяснява като на първолак.

— И ти ли го виждаш по същия начин като мен? — попитах аз.

— Да. Не е трудно да си представя Уилсън в такава роля.

Надигнах халбата си.

— Още нещо обаче не се връзва. Разбирам защо човек като Уилсън не иска да убия Сугихара — и се опитва окончателно да ме извади от играта, понеже със самия факт, че Виктор ми е възложил поръчката, вече знам прекалено много. Но Виктор не прави опити да ме отстрани. Даже ми дава нова информация за Сугихара. От него научих за банкета с американците. Макар че, струва ми се, това може поне отчасти да е било инсценировка, за да знаят къде и кога да ме открият.

— Пропускаш още една възможност — иронично се обади Тацу, което ми показа, че тази вечер получава и двата вида удовлетворение.

— Така ли? Каква?

— Виктор и Уилсън да преследват различни цели.

— Според теб Уилсън е казал на Виктор да ме отстрани от Сугихара, но Виктор не го е послушал, така ли?

— Защо не? Виктор изглежда ли ти особено податлив на контрол?

— Не, не бих го характеризирал така, след като го споменаваш.

— Възможно е също Уилсън да е решил да те остави да очистиш Сугихара и да е пратил хората си след теб. Защо не? Както сам каза, ти вече знаеш прекалено много, белята вече е станала. Ако извадиш късмет и убиеш Сугихара, а хората на Уилсън те ликвидират веднага след това, Уилсън ще е доволен. Ако хората му те убият, преди да си се добрал до Сугихара, пак ще са ти затворили устата. И в двата случая си върши работата добре — веднага е почнал да те следи, да установява свърталищата и навиците ти, да изяснява как може да се добере до теб. Даже сега да не успее да направи своя ход, ще е в състояние да действа по–бързо, когато настъпи моментът.

— Кое според теб е по–вероятно?

Тацу не се поколеба.

— Второто. Хитър и опитен човек като него ще го направи по този начин. Ще ограничи риска, ще си запази известно предимство. Съмнявам се, че изобщо е казал на Виктор да те отстрани. Защо да си прави труда? От негова гледна точка, колкото по–малко знае Виктор, толкова по–добре.

Това също изглеждаше логично. И обясняваше нещо, за което се бях чудил по–рано. Защо Виктор не ми е казал за сватбата? Оказвах се прав — защото не е знаел. Уилсън не му беше съобщил, понеже държеше на дискретността повече от руснака.

— Значи си сигурен, че моят проблем е Уилсън.

Той сви рамене.

— Как го казваха американците? Ако ходи като патка, ако има перушина на патка и ако кряка като патка…

Усмихнах се. Рядко ми се случваше да чуя някой да говори за чужденци, като в същото време ме причислява към японците. И макар да не ми се щеше да го приема, явно дълбоко в себе си копнеех за такова признание.