Сянката на чинара [bg]

— Всъщност не. Чувстваше се зле. Придремваше често. В петък изглеждаше весел. Тримата си говорехме, че не е необичайно хора, които са решили да се самоубият, да се почувстват спокойни и дори с нетърпение да очакват края. Мисля, че в онзи петък Сет знаеше какво се кани да направи. Беше се изтощил от всичко. И бездруго умираше.

— Някога да е обсъждал завещанието си?

Това й се стори забавно и тя се засмя.

— Сет не обсъждаше личните си неща. Никога. Работя тук от шест години и не съм го чула да каже нито дума за децата, внуците, роднините, приятелите или враговете си.

— А за Лети Ланг?

— Нито думичка. Не съм ходила в къщата му, не съм се виждала с тази жена, не знам нищо за нея. За пръв път видях лицето й на снимката във вестника тази седмица.

— Говори се, че Сет си е падал малко женкар.

— Чувала съм тези слухове, но той никога не ме е докосвал, не ме е свалял. Дори да е имал пет приятелки, никой нямаше да разбере.

— Знаехте ли какво правеше той с предприятията си?

— В повечето случаи. Много документи минават през бюрото ми. Той често ме е предупреждавал за поверителността им. Но никога не ми е била известна цялата картинка, не съм сигурна, че изобщо е била известна някому. Когато разпродаде фабриките си миналата година, ми даде петдесет хиляди долара. Дуейн и Камила също получиха бонуси, но нямам представа колко. Той ни плащаше добре. Сет беше справедлив човек, очакваше от служителите си да се трудят усърдно и нямаше нищо против да им плаща подобаващо. Трябва да знаете и още нещо. Сет не беше тесногръд като повечето бели хора тук. В склада работят осемдесет души — половината са бели, половината са чернокожи и получават еднакво заплащане. Чувала съм, че всичките му заводи за мебели и дъскорезници работят на същия принцип. Не се интересуваше много от политика, но презираше отношението към чернокожите в южните щати. Беше справедлив човек. Много го уважавах.