Игри за милиарди [bg]

Автор: Хейг Брайан
Год: 2010
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-246-6
Переводчик: Владимир Германов
Жанр: Политические детективы

Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:

Сделката е наистина за милиарди. Малка фирма на ръба на фалита е постигнала мечтата на всеки алхимик — полимерът, открит от нейните специалисти, осигурява защитно покритие на танковете и бойните машини, което ги прави практически неуязвими за вражеските снаряди. Хиляди жертви ще бъдат избегнати, а балансът на силите в света ще се промени завинаги. Джак Уайли, бивша барета и настоящ преуспяващ брокер на Уолстрийт, е убеден, че ще направи удара на живота си. Попаднал случайно на това откритие, той решава да предложи на мощна корпорация да изкупи светкавично фирмата, която го е създала. Очертават се огромни печалби, но неочаквано се намесват разследващите служби на Пентагона и сделката се превръща в истински кошмар. Корпорацията е изправена до стената, а Джак се оказва въвлечен в най-големия скандал в корпоративна Америка. По следите му са твърде опасни хора, а той може да разчита само на себе си и на помощта на агент Мия Дженсън, която е готова на всичко, за да защити каузата си.
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст

Перейти на страницу:

— Дори и ти не можеш да го направиш сам, Ърл.

— Прав си, по дяволите. Ще ми трябват още малко пари за подаръци тук и там. Отпусни още два милиона.

Белуедър го изгледа, готов да възрази, но не му достигнаха сили.

— Научил си тази игра много добре — прошепна той.

— Ами да. Имах добър учител — отговори Ърл.

* * *

Марти О'Нийл успя да се добере до третата кабинка вляво и сега седеше на тоалетната чиния. Телефонът му зазвъня. Той захвърли женското списание, което четеше, и започна да рови в джобовете на свлечените около глезените си панталони, за да намери апарата.

— Марти, аз съм, Морган — чу той познат глас.

— Какво откри?

— Може да е злато, може да е боклук.

Морган бързо му разказа за случилото се, като изпусна само няколко дребни подробности за това как Чарлс го бе открил, как се бе измъкнал и как му бе оставил дразнеща бележка вместо чашата. За някои неща е по-добре да не се говори.

Марти зададе очевидния въпрос:

— Този тип струва ли петдесет хиляди?

— Кой да знае?

— Ти, Морган. Ти би трябвало да знаеш.

— Не мога да се закълна в надеждността му — отвърна Морган с надеждата, че няма да получи упрек за неясния отговор.

— Нищо ли не взе? Отпечатъци? Телефонен номер? Каквото и да е?

— Ъъъ… беше много умен.

— Искаш да кажеш, че е бил по-умен от теб.

— Не го очаквах — отвърна Морган, сякаш не бе станало кой знае какво.

— Това не ми харесва.

— И на мен. Беше много ловък. Може да е мошеник.

— Така ли смяташ?

— Седя там от три седмици и раздавам визитки на килограм. То е като следа от хлебни трохи, покана да ме изпробват. Какво мислиш?

О'Нийл работеше денонощно, без почивен ден, откакто получи задачата. Заплащането беше страхотно, но продължителната работа го убиваше. Уолтърс се обаждаше почти всеки ден, за да пита докъде е стигнал и да недоволства заради липсата на резултати. Жена му започваше да му натяква и да недоволства. Твърде много домашна работа оставаше несвършена, не можеха да поканят гости или да отидат другаде на вечеря, той се прибираше у дома прекалено уморен за разговори или секс. Джак Уайли бе блокирал живота му.

Сега жена му заплашваше, че ще покани свадливата му тъща да им гостува за злокобно продължителен период. Нещата от ужасни ставаха кошмарни. При толкова усилия, работа и разходи не бяха открили нищо, дори и само намек за възможни нередности около Джак Уайли. Чувстваше се безсилен. Нощем лежеше буден и мислеше за този тип. Мразеше го. Мразеше всичко, свързано с него, непробиваемата му фасада. Беше толкова уверен, че ще открие нещо, че обеща на Уолтърс незабавни резултати.

— Кога ще се срещнеш с него? — попита той Морган.

Чарлс можеше да се окаже безполезен, но на О'Нийл вече му беше все едно. Това беше първият знак, че все пак може и да има някаква тъмна тайна в миналото на Джак, някаква пукнатина в бронята на светеца. Не, нямаше да остави такава възможност, без да я провери. А и парите не бяха негови.

— Каза да се обадя днес или да забравя цялата работа — добави Морган.

— Ще иска да се срещнете довечера. Да държи инициативата, да не ни остави достатъчно време, за да се подготвим. Познаваш играта.

— Да, и аз мисля така.

— Ще изпратя още двама със следващия полет. Ще ти донесат петдесет хиляди в брой. Ще се справиш ли?

— Естествено. Не се притеснявай — успокои го Морган. Когато работеше в Управлението, беше предавал подобни пратки безброй пъти. И винаги си бе имал работа с истински шпиони, терористи главорези или кръвожадни наркобарони.

Сега беше допуснал да се провали, успокояваше се той, защото Чарлс се беше появил като гръм от ясно небе.

* * *

Пристигнаха петнайсет минути преди началото на филма. Ева му бе казала той да избере какво да гледат. После бе вдигнала учудено вежди, защото той предложи някакъв екшън с много кървави битки, и бе направила контрапредложение — старомоден уестърн, получил похвалите на критиката.

Накрая се спряха на компромис — романтична комедия, която нямаше с какво да се запомни, още по-малко с неизвестните актьори.

— Е, как мина денят ти? — попита Ева, когато седнаха на местата си.

Беше делничен ден. Салонът не беше пълен, така че двамата седяха сами в средата на първия ред. Идваха от работа и се срещнаха пред киното.

— Дълъг, интересен, много доходен — отговори Джак и шумно започна да рови в кутията пуканки на коленете си. Не беше вечерял и те трябваше да заместят сериозната храна.

— Какво прави?

— Предимно обикалях града. Белуедър има много приятели.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?