Кестеновия човек [bg]

На остров Брайги се случват много такива произшествия, може би дори прекалено, но те помогнаха. Понякога Ан го гледа подозрително, но никога не задава въпроси по тази тема — поне до посещението на служителя от социални грижи на Копенхаген, който внезапно се появи в къщата им малко преди да се преместят в новия си дом. В отдела им бе получено анонимно писмо за уж неблагоприятното положение на момичетата в семейството и от известно време Ерик трябваше да се справя с бюрократичните проблеми. Неговите адвокати отвърнаха на натрапника от социалния отдел, че той повече не трябва да се появява на този адрес. И тогава Ерик си обеща в бъдеще да се държи по-сдържано с дъщерите си — поне докато не разбере кой се бе осмелил да изпрати анонимното писмо.

След това Ан го попита дали е виновен за постоянните наранявания на дъщерите й. Ерик, разбира се, отрече вината си, но когато се преместиха в Клумборборг, където имаше стълбище, водещо към втория етаж, тя спря да му вярва. Ан упрекна себе си и през сълзи заяви, че иска да се разведе. За което, разбира се, той беше подготвен. Ако тя поеме тази инициатива, той ще подбуди адвокатите си срещу нея и ще и даде да разбере, че никога повече няма да види дъщерите си. В крайна сметка тя отдавна бе подписала предбрачно споразумение, според което той ще запази всичко, което е спечелил, и ако тя не се задоволи с живота в златната клетка в Клумборборг, ще трябва да приеме да живее на социални помощи, лежейки на дивана на майка си.

Атмосферата в семейството им бе съсипана завинаги, но въпреки това Ерик грешно бе сметнал, че Ан се е отказала от развода и мислеше така до вчера вечерта, когато полицията му съобщи, че в деня на убийството тя не е мислела да ходи при майка си, а всъщност е искала да избяга. Тоест, възнамерявала е да го остави като опозорена изкупителна жертва. Но изведнъж, сякаш като магия, тя изчезна от живота му. Последното все още изглеждаше неразбираемо за Ерик, но поне му даваше чувство за справедливост. Взаимоотношенията му с децата вече бяха оставени напълно и изцяло на неговата съвест и няма да е принуден да слуша мнението на други хора.