Кестеновия човек [bg]

— Ако не ми се обадиш, рискуваш, да се появя внезапно, — каза той, когато вече бяха в апартамента й.

Тулин светва лампата в кухнята и има чувството, че последния път, когато е била там е било отдавна. Мокрите дрехи, с които бе преследва заподозрения през нощта в гората в Клумборборг, лежат хвърлени в ъгъла, а на кухненската маса от сутринта стои чаша с вече пресъхнало кисело мляко.

— Как разбра, че се прибирам вкъщи?

— Ами, просто рискувах — и имах късмет.

Ситуацията на улицата е неловка и Тулин все още се ядосва на себе си, че не е видяла тъмносивия мерцедес на Себастиан сред другите коли, паркирани пред входа й, преди той да почука на прозореца. Тя излезе от колата, както и Хес, който се канеше да се премести на мястото на шофьора, тъй като предварително се бяха договорили, че той ще използва служебната кола, за да се прибере вкъщи. За момент стоеше до Себастиан и те си кимнаха един на друг: Себастиан — добросърдечно, Хес — по-сдържано. Ная тръгва направо към вратата. Разбира се, нищо особено не се бе случило и въпреки това й беше неприятно, че Хес се срещна със Себастиан и стана свидетел на част от личния й живот. Или може би Себастиан я подразни? Струваше й се, че е срещнала същество от друга планета, и точно това по-рано я привличаше в него.

— Аз трябва да работя. Точно сега.

— Това новият ти партньор ли е? Кой беше изгонен от Европол?

— Откъде знаеш, че е от Европол?

— Днес закусих с един прокурор и той каза, че един агент, който се е прецакал в Хага, е изпратен обратно вкъщи в отдел Убийства. Така че просто събрах две и две. Самата ти ми каза че този идиот не си дава много зор в работата… Как, между другото, стоят нещата с разследването?

Тулин съжали, че изобщо е споменавала Хес, когато Себастиан й беше звъннал миналата седмица през уикенда. Тя нямаше време да се срещнат заради ужасно многото работа, така че в яда си бе казала, че трябва да се блъска повече от обикновено, защото новият й партньор не си мърда пръста. Нещо повече, сега тя вече не смята тази оценка за справедлива.

— Снощи видях по новините, че на мястото на първото престъпление се е случило нещо. Затова ли изглежда така, като че ли е попаднал в катастрофа?

Да, Себастиан бе дошъл при нея, но тя се обърна към него и му каза:

— Трябва да си тръгнеш. Имам куп документи, които трябва да прегледам.

Себастиан се опита да я приласкае, но Ная не му отвърна. Той направи още един опит, каза, че му липсва, че я желае и дори напомни за отсъствието на дъщеря й, и възможността да го направят навсякъде, дори на кухненската маса:

— Защо не? Ами Ле? Как е тя?

Тулин обаче не иска да говори за дъщеря си и отново го моли да си тръгне.

— Значи така?! Ти решаваш кога и къде и какво, а аз трябва да се подчинявам?

— Винаги е било така. И ако не ти харесва, може да приключим с всичко това.

— Защото си намерила друг? Някой по-интересен?