Кестеновия човек [bg]

Най-щастливите им години са тия, прекарани в Сингапур. Ерик прави светкавична кариера, умело инвестира в биотехнологични предприятия и скоро той и Ан са приети в тесен кръг от VIP общество, състоящо се от британски и американски богати емигранти. От време на време губи самообладание, когато сметне, че тя не е лоялна към него, тоест трябва да го посвещава във всичките си дела. В замяна той озарява съжителството им или с пътувания до Малдивите, или с катерене в планините на Непал. С появата на децата обаче животът им се промени. Отначало Ерик се противопоставя на осъществяването на най-важната мечта на Ан, но с течение на времето патриархалната идея за продължението на фамилията му започва да му се струва привлекателна, още повече че много често се обсъжда в съветите на директорите на различните биотехнологични фирми. Вярно, той беше много разстроен, че спермата му е с ниско качество и смяташе това за провал, и се налага да се консултират в една от клиниките за лечение по безплодие по избор на Ан. Ерик обаче не изпита никакви радостни чувства, когато девет месеца по-късно в клиниката Ruffle им се роди малкото момиченце, но реши, че следващия път ще се получи по-добре. Надеждите му обаче не се оправдаха. Не беше щастлив, когато се появи и второ дете — дъщеря им Лина. Лекарите трябваше да направят на Ан цезарово сечение и те така прерязаха коремната й кухина, че това сложи край на възможността му да стане баща на момчето, което искаше, както и на сексуалният им живот.

През следващите години в Сингапур, той се утешаваше с многобройните си дела и с факта, че бизнес инстинктите му са все още непокътнати, но тъй като Ан иска децата им да учат в Дания, те се преместват от Азия в голямото луксозно жилище на остров Брайги, където живеят цяла година, докато къщата в Клампборг бъде готова. Социалният живот в Копенхаген беше ограничен и клаустрофобичен и не можеше да се сравни с атмосферата на взаимно разбирателство между хора от различни нации и свободата, на която Ерик беше свикнал в Сингапур.

Той бързо възстанови запознанството си със стари приятели от Bredgade на Копенхаген, които всъщност не можеше да понася заради тяхната изостаналост, снобизъм и еснафски маниери с всичките им символи на принадлежност към елита и глупави съпруги, които обожаваха децата и дома. Беше разочарован и от дъщерите си, които все повече заприличваха на Ан. Ябълките не падат далеч от дърво си и следвайки майчиния пример, се превръщаха в глупави сладки романтички. Но най-лошото е, че те показаха същата безгръбначност като жената, за която се бе оженил.

Една вечер на остров Брайги, в отсъствието на Ан и бавачката, му хрумва да ги сложи в леглото и те изпадат в истерия заради някаква глупост. В крайна сметка им вдига ръка и плачът утихва. Няколко дни по-късно голямата дъщеря, докато се върти на стола, изсипва храна от чинията върху плота, и това въпреки всички разговори как трябва да се държи на масата. И тогава я удря, толкова силно, че тя пада от стола. В травматологичния център, където на момичето е поставена диагноза сътресение, Ерик обяснява на бавачката Джудит, че трябва да държи устата си затворена, освен ако, разбира се не иска да бъде изпратена обратно в родните оризови полета със следващия полет. Ан, която гостува на майка си, бързо пристига в центъра и той с изненада установи колко лесно измисли историята за тромавото момиче, което въпреки ограничения си ум загря, че не трябва да казва истината на майка си.