Жив или мъртъв [bg]

Колкото и да я обичаше, „пустинята“, в която работеше, вземаше своето. През последните няколко месеца двамата с Ед започнаха да обсъждат пенсионирането си и въпреки характерната тактичност (макар и недотам изтънчена) на съпруга й тя разбираше ясно какво иска той от нея, защото даже й оставяше екземпляри на списание „Нешънъл Джиографик“ на кухненската маса, отворени на снимка на Фиджи или на някоя историческа местност в Нова Зеландия — все места от списъка на страните, които „един ден“ щяха да посетят.

В тези редки моменти, когато си позволяваше да мисли за друго освен за работата. Мери Пат си задаваше най-важния въпрос „Защо стоя още?“, без да търси отговор. Имаха достатъчно пари, а и нямаше да скучаят. Е, ако парите не са проблем, то кое е? Всъщност нещата се оказаха прости — нейното призвание беше разузнаването и тя го знаеше още от първия си ден в ЦРУ. Навремето беше свършила много добри неща, но не можеше да се отрече, че ЦРУ вече не е същото както преди. Сега тук работеха различни хора и мотивацията им се замъгляваше от амбиции. Никой вече не се интересуваше „какво той би могъл да стори за страната си“. Пипалата на политиците се впиваха все по-дълбоко в разузнавателната общност и Мери Пат се страхуваше, че това състояние е необратимо.

— Колко ще се бавиш? — запита Ед.

— Трудно е да се каже. Сигурно до полунощ. Ако закъснея много след това, ще ти се обадя. Не ме чакай.

— Има ли някоя сочна новина за онази работа в Джорджтаун?

— Нищо повече от вестниците. Самотен стрелец, единичен изстрел в главата.